Рамон Майрата
Някой цепи дърва и ги гори

Настръхнали трески

се забиват в светлината.

Думата atelier,

ателие,

по непознати ми пътища

се отцепва от друга, много по-древна, astelle,

треска.

Дървесината, в челюстите на брадвата

— зора и залез в твоите удари —

се изнищва като дим

— ателие —

преди химията на огъня

да издигне до най-високата точка

гледката на едно двувековно съществуване.

Летящи трески.

Сетне стволовете

като гребла сред вълните на огъня

гребат изящно

наникъде. Живи въглени,

които градът съзерцава

докато се учи да умира,

захласнат

като някой изучаващ

мъртви езици.