Рамон Майрата
Иде тор

Гумите скърцат по просеката

сякаш пробити

обуща. От камиона,

накамарена връз ребрата му,

обещаната земя се ръси.

Сякаш мед, сякаш дар божи

топъл тор

се стеле. Сред перуниките, непомръкващ,

мирисът му се врязва

и над белия свят появява жизненост, гниене —

слети, един аромат, единствен

неразградим от нищо.