Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Живка Балтаджиева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Да, съкрушен съм.
Но лято е, достига до плажа
сухото пасище на човеците.
Слънцето се възправя
и сенките играят на най-къс изказ
под стъкло от сълзи,
които, живи и изранени,
се отразяват
в тъмните очила
на стръмния бряг.
Защото морето човешко,
разбушувано, ядно,
бие с лапа на хищник, впива камите си
в снижаващата се отпуснатост на рамената,
във възбуждащата жега на слабините на душата.
Или става затягащ се възел,
който шеметен се приплъзва
от гърлото към тила.
Да, съкрушен съм.
И искам да знаете, че да си съкрушен
не значи да си унищожен.
Съкрушен си, за да имаш отново щастието
да се сътвориш.
Че там, където си цял на парченца, кръв избликва
и не е лесно да се обуздае
без ивици кожа, изтръгната,
за превръзка,
без листенца изстинала плът,
пулсираща усмивки в жертвоприношението.