Читателски коментари от atman

Забавно.

Отдавна съм чел книгата, но не си спомням автора да се е позовавал на марксизма.

Впечатлението ми за книгата е като за един много добре написан „предапокалипсис“.

Ха!

Като дете тази книга съм я чел и препрочитал десетки пъти и винаги съм се заливал от смях.

Да я забранят е върха на идиотизма.

Всъщност съвременните САЩ са се превърнали в гротеска, която отблъсква.

Аз харесвам някогашните САЩ — онези, които са описани от Джек Лондон.

Доколкото знам, това е последната книга от серията и не се предвижда продължение.

И кой е вариантът на Пратчет ?

Не се сещам да е писал нещо подобно.

Сетих се за една притча:

Пчелата и мухата прелетели над една поляна. На другият край срещнали калинката.

— Какво видяхте, докато идвахте насам — попитала и ги тя.

— О, това е вълшебно — възторжено се отзовала пчелата. — Толкова красиви цветове! Такива прекрасни аромати! Направо рай!

— Хм… — замечтано казала мухата — Честно казано, аз цветя не забелязах, но си нямаш представа, какво голямо, прясно и сочно лайно има точно по средата…

Извод: Всеки оценява книгите, пречупвайки ги през собственият си мироглед и няма как да бъде иначе. Нека не натрапваме собствените си виждания на останалите.

Познавам доста хора, които отидоха в западният рай, а след няколко години (месеца) отново се върнаха в България.

Когато директно им задавам въпроса „защо се връщат, при мизерните заплати у нас“ — получавам уклончиви отговори.

Явно раят си има и скрити страни, за които не е прието да се говори.

Позволи ми да те просветя Георги:

Всяка една книга е уникална, както и всеки един човек.

http://flibusta.is/b/388335/read

Хората са склонни да вярват в онова, което им се иска да е вярно.

В случая, логиката и доводите нямат значение.

Поздравявам те за стоицизма, да прочетеш всичко това.

Реших да си я припомня след 25 години.

Преживяването е същото и изобщо не се е повлияло от изминалото време.

Прави впечатление разликата във класите, сравнено със съвременната литература.

Сякаш виждаш героите и съпреживяваш всичко с тях.

Хайнлайн просто не ти позволява да оставиш книгата, преди да си отгърнал и последната страница.

Препоръчително е Ремарк да се чете преди достигането на 25 годишна възраст.

С отминаването на годините хората стават „по-дебелокожи“ и въздействието вече не е толкова смазващо.

Лично аз не смея да се върна към този автор.

„Братството на розата“ и „Петата професия“, според мен си заслужават четенето.

„Братството на камъка“ го възприех по-скоро като римейк на „Братството на розата“.

Чел съм ги доста отдавна, когато подобни книги бяха рядкост, така че може оценката ми да е повлияна и от този фактор.

Чудесна книга, описваща някогашните САЩ.

САЩ, във времената, когато ценностите са били съвсем различни от настоящите.

Сега имаме техника, компютри, интернет, удобства… Но липсва живец. Липсват онези морални устои и онази борба — да се издигнеш над себе си.

Джек Лондон е изключителен разказвач.

Ако имаш желание — прочети книгата на Богомил Райнов „Този странен занаят“.

Има я в Читанка.

Така си е!

Аз по времето на „демокрацията“ вземах цели 100 000 лв. заплата.

Че даже и повече май…

Аргументи?

Не мога да кажа, че ми хареса.

Чете се лесно, но жанра е „черно“ фентъзи.

Поне аз останах с чувството за обреченост на описваният от автора свят.

Подобно чувство ми навяват и романите на Сапковски и Мартин например.

Нека всеки да чете каквото му допада.

В различните периоди на живота ми, са ми харесвали различни жанрове.

Напоследък най-много ми допада комедийното фентъзи, но качественото в този жанр не е чак толкова много.

" От автора на поредицата за патрулите и за Дълбината "

Някой знае ли за каква „Дълбина“ иде реч?

Относно книгата — много е добра.

През последните 3–4 години качеството на романите му доста спадна, но тук все още държи високо летвата.