Винаги съм мислила, че е грешка да се превежда поезия защото изразява пулса на една нация. Той не може да се препокрие с превода,невъзможно е , без да го осакатим.Поезията е предимно емоционално състояние но и израз на духа на един народ споделящ обща съдба.
Разбира се ,че съществуват общочовешки терзания и вълнения, но с различни отсенки.
Заедно с перфектното владеене на един език ,ставаме част от културата на един народ, и заедно с това съпричастни към неговата историята.Затова трябва да познаваме възможно най-много езици, това обогатява душата ни и разширява кръгозора ни.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.