В наше време, точно се намираме във фазата, в която се разгръща в пълна сила така наречената Wille zu Macht-воля за сила- (не воля за власт както често се среща в превод.)
Неистовият подтик към сила, към живот но сила за самата сила, живот заради самия живот, без цели, без идеали.
Отдавна напуснахме хуманизма на Просвещението, когато науката и наченките на технологията са били направлявани в посока търсене на повече щастие, мир и по- добър начин на живот.Сега властват дивият капитализъм и консумеризма, но сами за себе-си.
Финалните цели, хуманните такива се замъгляват или изчезват, не произвеждаме за доброто на нашето ежедневие, а за да се съревноваваме със съседните фирми, да ги надпреварим и надхитрим, в една нескончаема битка на конкуренция.Но ако предприемачът не препуска към неспирно подобряване, към все по-иновативни технологии, неговата компания е обречена на фалит.Това си е направо социален дарвинизъм.
Дали ще сме по- щастливи, ако утре се сдобием с телефон с по- добра памет и с повече пиксели, не ми се вярва! Неодухотворена и бездушна епоха на вечно незадоволени хора.
В това виждам един парадокс ,защото ако Ницше е абсолютен анти идеалист както е и нашето време, той е същевременно върл противник на модерния свят.А този модерен свят става точно подвластен на Wille zu Macht съвременен вариант.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.