Читателски коментари (за „Лъжата за шестте милиона “ от Ричард Харууд)

Аз пък смятам, че историята може да се предаде неутрално, но трябва да става дума за събития, чието коментиране не би могло да засегне ничии политически или финансови интереси. Точно затова смятам примера с близки до нас по време събития за неудачен — колкото са по-близки, толкова повече заинтересовани има, та оттам и изкривяването. Ако четеш труд по антична история, да кажем, оттам ще лъха доста по-малко пристрастност, даже, ако е писан от професионалист, ще клони към нула. Кой се интересува днес от войните между римляни и етруски, да речем? Никой. Точно затова, когато историкът работи с такава проблематика, тонът на речта му е спокоен и предубеждения няма. Вярно, самите му извори може да са предубедени, но си има начини (не са никак прости и изискват много учене, търпение и постоянство) зърната фактология да се отсеят от пропагандната плява.

Честно казано, не ми се вярва в скоро време да излезе нещо смислено по въпроса. Точно защото все още има доста заинтересовани лица и държави и всяка страна по „спора“ ще си дърпа чергата на своя страна. Пък и не знам колко и какви хора реално имат пълен достъп до архивите, съдържащи такъв род информация. За да влезе нещо в историята (истинската, а не разни свободни интерпретации на тема минало), първо трябва да излезе от пропагандно обращение.