Прочетох първа глава. Нора Робъртс и Сандра Браун могат само вОда да му носят на Иван Мартинов :))) На почитателките на латино- и турски сапунки със сигурност ще допадне. Останалите по-добре да пропуснат…
Прочетох първите няколко реда, после последните страници. Бедна на изразни средства. Липсва дълбочина. Нелепи диалози. Жалък главен герой.
Иван Мартинов е от онези писатели, градили литературна и журналистическа кариера с партиен билет. Вижте и издателството… Според мен книгата е морално остаряла, за да се хареса даже на почитателите на турски сериали и съвременни любовни романи.
Напълно подкрепям предишния коментар.
На мен ми хареса. Вторият коментар е излишно злобен и повърхностен. Читателят дори не е прочел книгата…дори част от нея. Вероятно е погледнал в уикипедия какво пише. А там има редица награди и произведения, написани от 20та до 89 година… 89та..какъв партиен билет?!
Както и да е — други негови книги не съм чела и ще коментирам тази.
В книгата не се споменават думите комунизъм, социализъм и капитализъм. Партията също не се споменава, освен в края на книгата, когато спират проекта с новата сплав, въпреки обещанието и одобрението му…дори не става ясно защо го спират по партийна линия. Така.че пропаганда тук няма.
Относно морално остарялата книга — моля ви се! Колко пък да сте модерен щом тройки и извънбрачни връзки са теми, морално остарели за вас?!
Езикът, изразните средства — ех.да! Ето го духа от онази епоха… аз бях на 11–12 през 89та и помня, когато хората се държаха и говореха така. Така се говореше пред девойки и юноши. Така се говореше пред хора, които уважаваш и харесваш. Сдържано. Книжовно. С малко думи. Останалото читателят да открие сам под думите. О, аз помня тези времена и такива хора, които говориха така. Домът ни често беше пълен с такива. Помнете едно време как се ходеше на гости -често… така говореха повечено ъзрастни пред нас… и често по между си. Описанията на Ловеч и хората в книгата са чудесни.
Не ме разбирайте погрешно — няма да хваля този режим. Не. Просто бях дете.което вижда една част от живота и тази част точно открих тук, въпреки, че действието се развива по-рано от моето детство, но пък ми помогна да си представя в каква обстановка са расли майка ми и баща ми. Това ми хареса в книгата — сдържаност, преигран наивитет в погледа и че носи духа на моето детство…
Иначе главният герой е такъв, какъвто са повечето хора — не е герой. Никой няма фалшив тук..предполагам книгата е автобиографична или най-малкото е с истински прототипи. Няма и да видите на показ описани чувства, секс или изводи направени…всичко е наистина сдържано и е в ръцете на читателя сам да види…което не е за всеки, нали, особено свикналите на голотии в отношенията и поведението…
Не я четете. Няма да ви хареса. Но не защото е прославя социализма, не защото е бедна на изразни средства, а защото изисква мъничко от читателя…когато той няма какво да даде — няма и какво да получи.
Аз й дадох 4…не е толкова зле книгата!
Не ми се сърдете, ако книгата не ме „грабне“, не си губя времето да я чета цялата.
Хората, участващи в извънбрачни връзки, не водят диалози, характерни за ученици от пети или шести клас. Това важи както за онова време, така и днес. Наивитетът (както го наричате) на автора за мен не е качество, а недостатък. Наивитет, характерен за много от творбите на тази тема, писани по времето на соца, и влизащ в конфликт с реалния живот от онова време, когато под черупката на привидното благоприличие бушуваха страсти, неподвластни на политическия строй. Затова си позволих да оценя книгата като морално остаряла. Иначе вероятно не съм по-модерен от Вас, споделям много от възгледите Ви.
Вероятно книгата НЕ Е ТОЛКОВА ЗЛЕ, щом като „под думите“ откривате скритите от автора послания, недостъпни за повърхностни читатели.
Не съм казал, че в книгата има пропаганда. Но считам, че „успешната“ кариера на автора не се дължи на литературна дарба, което е видно от биографията му, запознайте се по-добре с нея.
В епохата на социализма са писани шедьоври, не отричам литературата от това време. Но за мен тази книга не е от тях.
Ако реша да прочета нещо, посветено на любовта, бих зачел от творбите на Толстой, Булгаков, Гросман, Мопасан, Зола, Балзак, Мороа, Мориак, Хесе, Киплинг, Юго, Стендал, Лондон, Моравия…Вероятно тези автори не са толкова награждавани като Иван Мартинов, но не са за изхвърляне. Ако сте чели нещо от тях, може би ще разберете защо считам, че книгата е бедна на изразни средства. И какво означава да се изгради литературен герой. Между другото, добрият литературен герой не е задължително да бъде „герой“ в смисъла, който Вие влагате в тази дума. И тук ще си позволя да не се съглася с Вас — всички сме герои на сцената на живота.
Коментарът Ви ми беше по-интересен от самата книга. Поздрави!
Благодаря за отговора..също и че е така премерен…почувствах се засрамена, че реагирах така за книга, която пък не е нито от любимите ми жанрове, нито от любимите ми теми, нито дори от познат автор … няма да си взема думите назад, че ме пренася в моето детство и в хола на нашите, докато имат гости , а аз се преструвам на заспала в ъгъла, за да мислят, че не чувам и да ме оставят още с тях…или съм отново в кабинета на баща ми…за другото вероятно сте прав.
А носталгията тя идва и без книги…
Авторът пише добре, но сюжетът му е блудкав и немощен — типичен за голяма част от соц произведенията, писани предимно по държавна поръчка.
Няма да довърша „Чудесна сплав“, не виждам смисъл да си губя повече времето!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.