Превъзходен Оруел!
Много приятна изненада се оказа краткия му роман „Още въздух“.
И аз, както вероятно и много други читатели свързвам името на писателя предимно с късните му антиутопии, носещи му ноторна известност и до днес. След прочита на тази книга, започнах истински да жаля, че ни е напуснал толкова млад, без да успее да ни даде още от чудесната си проза.
„Още въздух“ е портрет на една безвъзвратно останала в миналото Англия, на изгубената невинност от преди Голямата война, носталгия към едно идилично детство, което авторът вероятно не е живял. Преди едва стотина години, в Темза още са плували пъстърви…
Достави ми голямо удоволствие, чете се леко и плавно, а житието на Джордж Боулинг трогва дълбоко. Защото промените го удрят по-фундаментално отколкото си дава сметка той и страховете от прогреса и от неминуемата война не го напускат нито за миг. Трябва му просто още глътка въздух…
Цитат:
„Преди войната винаги е лято…“
P.S. Испанската авантюра на Оруел го е наранила дълбоко, но му е помогнала да прозре през плътното було на червените идеи. Самият факт, че приравнява Сталин на Хитлер още преди 1939 година е значителен и е много показателен за идейното му израстване през тези няколко предвоенни години.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.