Читателски коментари от Амаебг

Книгата не е неща уникално, но е адски забавно написана. Подходящо лятно четиво.

Много се смях с диалозите. От дълго време не бях попадала на нещо толкова леко, забавно и ненатоварващо. Хареса ми образа на Линет и медицинската тематика вмъкната в историята.

Харесва ви идеята на сюжета, мистерията окоро Кълън, това ме накара да прочета и 7-те части . Не ми харесва, че е написана само от гледната точка на Айви. Не ми харесва образа й като цяло. Ту го иска, ту не. Уж се примирява с тежкия му и потаен характер, ту роптае. Еротичните сцени не са нищо впечатляващо.

Още от книгата за Слейд, в който Муун се появяваше, като второстепенен образ, ми беше станал любим. Не ме разочарова книгата, но да бъдем честни, не ме и изненада с нищо, дори повтарящата се амнезия ме подразни. Любовните сцени са все така горещи, без да минават границата на порнографията. Благодаря за фен превода!

Слаб роман, без много фантазия ( чела съм и други книги на авторката), много идентични са всички книги от серията. Не съм очарована.

Начинът на писане на авторката не ми харесва, но историята е увлекателна. Описанието на главните образи е добро. Объркания Винс, пораснал в нищета и изградил се в тренировъчната зала на Нико и сладката, мила Лив, която се е превърнала от грозното патенце в красив лебед. Както и в предходната книга за Ил и Нико, края ми се стори претупан и набързо. Остана да „виси“ във въздуха, какво се случва с Джакс ( брата на Вини), как се развива връзката на Вини е неговата майка… щеше ми се да разбера нещо за тях. Частта с желанието на Винс за по-хард секс и въздържанието му да не нарани Лив не я разбрах.

Хареса ми книгата, имаше си от всичко малко драма, любов, еротични моменти. Ел е един от женските образи, които ми харесаха, защото си имаше тайна, пазеше си я, нямаше излишния инат, неразбираемите постъпки, горделиви изблици или мекушав, плах характер, каквито в други творби срещаме. Нико е мъж мечта- външен вид на съвременен спартанец с душа на джентълмен. Не ми допадна частта с отхвърлянето, след първия мач, изгреждаше повече, като запълване на книгата. Харесаха ми второстепенните образи Реджина и Уйлям. Щеше ми се да има повече моменти с тях.

Не ми хареса книгата, беше от тези, които чета адски трудно. Не ме грабна главната героиня, страхлив образ, бягащ от собственото си щастие. Всичките драми на Сара бяха в главата й. Емоциите и секса са добре описани, но финала ми се стори скучен, Макс беше описан точно като моя мъж мечта — висок, мил, сексуален, за това ми хареса образ му.

Не беше лошо, но не беше и много добро произведение, еротиката не беше нищо впечатляващо, но все пак имаше вълнуващи моменти. Бенет не ми хареса, като образ, накрая ми стана лигав. Нямаше много сюжет- работиха заедно->правиха секс-> тя го напусна, заради наранено его-> той и се извини-> край.

Не успях да довърша книгата, 12 глава ми беше максимума на търпението да се случи нещо интересно и драматично. Сюжета ми върви скучновато. Имаше забавни моменти-факт, например, когато Реджар, беше в образа на котка и размахваше опашката си пред надменния благородник в дома на Лайлак, но от там на сетне нямаше нищо, което да ме забавлява така. Любовните сцени не ме впечатлиха. Трейд ми остана любим образ, но вмъкването на историята му е като пълнеж на книгата и без особено значение за сюжета.

Объркваща, това е думата, която може да опише тази книга. Главните герои можеше и да бъдат по-интересни, мистичните им дарби…ами не ги разбрах. Как успяха да пленят таджа, дари има сетива, нари беше непобедим? Бегло, бегло загатна авторката, че е бир упоен и мина напред. Битките не струваха, еротиката беше добре описана, но нищо впечатляващо и запомнящо се. Вмъкването на персонажи, които не се развиха беше дразнещата част. Трейд ми стана любимец, заедно с неговия водач, но той беше от горе споменатите герои — представиха го и до там. Не обичам книги, които са така обвързани.

Не беше лоша, но стила на писане не ми хареса. Еротичните сцени бяха много добре написани. Липсваше ми малко драма.

Драмата беше идея повече от необходимото. Маги уж умна, пък си каза всичко пред Сапуна. Чейс прекалено импулсивен дойде.Амнезията беше пресоли романа. Любовните сцени бяха в изобилие и прекалено еднотипни, за да ме развълнуват. Но все пак е от по-добрите книги на Кони Мейсън.

Тази книга… беше голяма боза, за разлика от първите 2 от поредицата. Изсмукана от пръстите. Очаквах повече от историята за Селиг. Борба, страст, заплетени моменти. Едвам я дочетох и то само защото не обичам да оставям недочетени книги.

Харесвам тази книга много, до финала не подазирах развръзката. Лукас/Слейд са чудесен мъжки образ, Шарис ми беше симпатичен образ до момента в който се върна в Ню Йорк. После стана блудкава и дразнеща. Не ми хареса претупватето на финала и разкритието в 3 реда, че имат близнаци. С финалното :" Да имаш близначки, после ще ги видиш, дай сега да се….." , развали изцяло образа й.

Заради странното начало ми стана интересна. Книгата ми хареса. Уорик беше чудесен образ, но Роина ми допадна повече. Винаги съм се чудила дали наистина е имало такива заговори, за да може един или друг да се домогне до власт и имоти.

Чела съм много по-лоши книги. Хареса ми главния герой, засягането на темата с предразсъдъците, подразни ме „магическия“ елемент с телепатията, когато Данте трябваше да решава на къде да поеме, за да търси избягалата Есме. Като цяло тертипа на писане на Кони Мейсън е еднакъв и доскучава на моменти.

Интересен сюжет, но подплатен с ненужно много драма. Отрицателния образ на Елена, много ми хареса.

Хареса ми сюжетната линия, описанието на войната и какво причинява. Подразни ме образа на Еме, общо взето, всички беди в романа тя ги създаваше. Забелязвам, че Кони Мейсън има навика да поставя женския образ в доминантно положение, а мъжкия е този, който все се моли, все се бори за любовта и чака сгоден момент.

Аз съжалявам, че почнах книгата, без да проверя коментарите. Съжалявам да го кажа, но това е отвратително. Прекомерното насилие ме отврати, не я дочетох и няма да го направя. За момент се запитах дали наистина Кони Мейсън стой зад тази ужасна творба… такова нещо не очаквах от нея. Другите и творби са различни. Ако някога бях прочела първо тази й книга, то никога нямаше да и дам шанс.