Читателски коментари от Амаебг

Аз съм доста озадачена от тази книга, започна обещаващо и изведнъж стана скучна, а финала е крайно слаб. Имах щастието да прочета „Годеницата на лъва“ първа от всички налични книги на Айрис и всяка следваща е по-слаба от предходната, което не ме очарова и доста ме разочарова. Лани ми е един много безинтересен образ, не успях да я усетя, чичото обещаваше много, но не беше добре развит и неговия образ, сякаш бяха пълнеж и не изиграха никаква съществена роля.

Лично на мен, тази книга не ми хареса. Беше много фентъзи. Но… определено е различна от масата любовни романи. Хареса ми образа на Малик, очаквах да има повече описания за приключенията им с Гейдж. Брин като образ не ме грабна. От всички прочетени книги на Айрис, най-любима ми остава Годеницата на лъва.

Макнот е една моя много любима писателка. Любовната история е много вълнуваща, началото беше невероятно, моя любим момент от книгата. Мат е магнетичен герой и разбира се той е тъмнокос със сиви очи, както 80% от главните герои на авторката. Мередит, на моменти ме влудяваше със своята пасивност. Бих се радвала, ако имаше повече описание на отношенията с майката на Мередит, вместо на корпоративните такива. Образа на бащата на Мередит е чудесен ( макар да не е позитивен). Страхотна книга. Моя фаворит си остава Царството на мечтите.

Най-странната книга от този автор. Ужасно дълго въведение в образите, адски претрупан финал. Няма много интрига, която да следиш с интерес. Бях чела, че образа на Коул е един от най-хубавите на авторката, но лично аз не го намерих за такъв, личи си слабостта на Макнот към високи, чернокоси мъже със сиви очи, този е поредния… Ройс/ Стивън от другата поредица ми бяха далеч по-симпатични. Даяна не ме впечатли с нищо. Останах разочарована от тази книга. Не бих се върнала на нея.

Кратка и много претупана история и ужасно лигав финал. Личи си колко е изчерпана авторката, чудя се какво има в осталите книги от поредицата.

Книгата остана някак незавършена. Кой е бащата на Рони, какъв е брат й, как ще се намерят?!? Личи си опита на автора да си остави „вратичка“ за следващ роман. Непонятно за мен остана решението Епилога да разказва за други герои. Еротичните сцени са описани излишно вулгарно и определено заемат по-голямата част от книгата. Историята на Тайбър и Рони, може да звучи доста по-добре, навярно написана от друг. Сюжета е интригуващ.

Сюжета ми хареса, но очаквах повече действие. Повече описание на това защо и кой е провеждал експериментите, екшън, заплетени ситуации, а както във всички други книги на автора — секса е преобладаващ. Не смятам да довърша поредицата. Но от трите книги мен тази ми допадна най-много. Еротиката не ме смущава, но накрая взех да прескачам, описанието е все едно и също…

Подведох се по положителните коментари, останах разочарована. Странни главни персонажи, измъчена драма, претупан финал, очаквах поне да има повече забавни реплики, но и тук останах разочарована. Не е моята книга, не е моята писателка.

Този роман е някаква бледа версия на „Шана“. Започна обещаващо, главния герой Ник е поносим, за разлика от Аурора и след 8 глави, книгата ме загуби . Няма интересни моменти, вълнуващи обрати, цветен сюжет. Набляга се на еротичните сцени, в което няма лошо, но дари и те доскучават.

Книгата започна добре, има забавни диалози, но сюжета се разви скучно и драматичните моменти бяха изсмукани от пръстите, не ме развълнува, дори обратното- отегчи ме. Дано следващата книга е по-добра.

Много еднотипни са книгите на Филипс. Момичетата са обикновени, мъжете великолепни и богати. Местата за действие са забравени от Бога… Дадох 5 само заради смешните реплики. Забавлявах се и се смях с глас. Нищо впечатляващо за мен, част от сюжета силно напомня за други творби на авторката. Историята се чете леко.

Много се смях на места. Започна добре, много силно и вълнуващо, но след 26 глава историята ме загуби. Рамзи — разочарование, а толкова надежда имах за неговия образ. Авторката ми е любима.