Читателски коментари

Честно чела съм и по-добри негови книги, не беше лоша, но края някък си незавършен. Цяла книга чаках да разбера и накрая доста скучно завърши и някък си не достатъчно. Лично мнение за мен, аз съм фен на Кинг, обичам книгите му, но той може и повече !

Има много какво да се желае от отговорите. Жената гледа през жълти стъкла, но това не значи че не може да прецени, че колата е синьа. Даже на черно-белите телевизори си личаха цветовете. Мъжат може да не е ходил в Амтердам, но това не значи че не ходил в Холандия. Лично аз предпомитам „Открий престъпника“, много по -интелигентно са измислени въпросите.

Глупости, историите „Свидетели на времето“ са класи над това тук. Всичко е представено като някаква джунгла, няма дъблочина в характерите, а точно Никига е невероятно нереалистичен образ на ганстер-супемен-интелектуалец. Но първата част на брат, а класа в сравнение с втората хоято у суперхаотична, а имената и прякорите се повтарят. Пак има Ковач, ама Ковача не познава Ник, пак има Тоня и пр.

Не ми хареса въобще. Не е увлекателна никак. Препоръчана ми беше и затова издържах до средата. За което съжалявам. Спирам и дори я изхвърлям, защото я имам и на хартия.

Не си губете времето. Не се омърсявайте.

Книжлето е писано през 1953 от 18 годишно момиче. И колкото да е клише с всичките му салтанати като почивка във вила до морето, момче с платноходка, развод и сватба, пансион за девойки, изкуствени диалози пълни с напомпани философии и още нещо, можем да сме благосклонни. Иначе като език е добре, все пак 18 годишна. Абе книга за жени, става ако затвориш очите.

Жалко, че ( само засега, надявам се), има само една книга от тази авторка. Книгата е прекрасна. Историята докосва, вълнува, мислиш за нея дни след като си я прочел. Хареса ми. Много!

Книгата е супер…

Прекрасна книга. Заслужава си да бъде прочетена. 6

Нарушена точка 5 от правилата!

Много хубава книга!Да четеш за Джойс,Бекет,Юнг и дори Фитцджералд в едно произведение е рядкост!

Мащабен роман. Калейдоскоп на отношенията между мъжете и жените. Бизнес, любов, секс, понякога извратеност, цинична реалност, драма, трагедия, на моменти ужасни картини от война или катастрофа.

Май всеки ще намери нещо по свой вкус.

Само за пълнолетни читатели.

И всичко разказано живописно.

Съжалявам, че звуча малко пренебрежително: това е важна история, основана на твърденията, които излязоха наяве едва през 1991 г., че корейските жени са били поробени, изнасилвани и принуждавани да проституират от японските окупационни сили в навечерието и по време на Втората световна война. Това е ужасяващо, чудовищно; трябва да се разкаже — но като роман това се усеща като твърде опростена и праволинейна обработка.

Тук имаме положителен завършек, в действителност шансовете за свобода на тези жени са били нищожни.

Героинята, Хана, прекарва едва няколко месеца в бордея, което е някак недостоверно. За около една година се случват голям диапазон от случки, в няколко топоса. Събитията в книгата не са чак толкова комплексни за онзи отвратителен исторически период.

Долавяме наивност в послесловата на авторката, която отново повтаря баналното твърдение, че трябва да помним историята, за да не я повтаряме — но както тя добре знае, жените продължават да бъдат изнасилвани по време на конфликти/войни, например в Руанда, Афганистан, бивша Югославия, Сирия, Ирак и много другаде (дори в момента, в който пиша този текст)… данните по-скоро показват, че не се учим от историята, така че нека не се самозалъгваме.

Най-висока оценка. Каквото и да напиша ще е слабо.

Потресаващо е всичко, мащаба на корупция, зверствата, беззаконието, но също така и силата, и морала на автора да се противопостави на тоталитарната машина. За съжаление това е Русия днес.

Като съвременник на описаните събития, бях запознат със съдбата на Сергей Магнитски и се колебаех да посегна към книгата, защото това трудно се понася, но не съжалявам ни най-малко. За мен беше толкова увлекателна, че ми беше трудно да я оставям до края.

Много благодаря.

А мен ме впечатли това, че мацето бели картофи насред гората преди да е открита Америка и, съответоэ, картофите: тоест, бели нещо, дето го няма. А, и етническата толерантост ми идва в повече, чудя се къде и отидоха воплите за еманципация?! Ами правата на животните и дискиминацията им( праз 1492!!!!?! Значи ни е жал за козата, но не и за таралежите ??! Ама си хапваме шишче, като ни падне., даже и да е открадната коза, а не заловен таралаж……Е, много е повърхностно, но пък претенцизно това писанийце

А, и к’ во стана с клана Дорадо?!

Прекрасна книга.За първи път чета нещо от този автор.Мисля веднага да сваля всичко,което има публикувано.Началото на книгата тръгна трудно.Мислех дори да престана да чета,но някак си издържах до момента,в който ми стана страшно интересно.Обикновено книга трябва да те завладее от самото начало,но тук не беше така и не съжалявям,че не я прекъснах.

Уви, много далеч от сагата за Билбо и Фродо.

В никой друг от своите разкази Чехов не е успял да постави темата за „малкия човек“ толкова сполучливо, колкото в „Мъка“. За мен това е най-доброто му произведение.

Вероятно много читатели не харесват книгата, може би защото е съдебен трилър.

Но на мен много ми допадна стила на автора. Прочетох и другите книги от този автор и го препоръчвам.

Чудна! Ако харесвате Брандън Сандерсън и Абъркромби, тази история най-вероятно ще ви хареса.