Съжалявам, че звуча малко пренебрежително: това е важна история, основана на твърденията, които излязоха наяве едва през 1991 г., че корейските жени са били поробени, изнасилвани и принуждавани да проституират от японските окупационни сили в навечерието и по време на Втората световна война. Това е ужасяващо, чудовищно; трябва да се разкаже — но като роман това се усеща като твърде опростена и праволинейна обработка.
Тук имаме положителен завършек, в действителност шансовете за свобода на тези жени са били нищожни.
Героинята, Хана, прекарва едва няколко месеца в бордея, което е някак недостоверно. За около една година се случват голям диапазон от случки, в няколко топоса. Събитията в книгата не са чак толкова комплексни за онзи отвратителен исторически период.
Долавяме наивност в послесловата на авторката, която отново повтаря баналното твърдение, че трябва да помним историята, за да не я повтаряме — но както тя добре знае, жените продължават да бъдат изнасилвани по време на конфликти/войни, например в Руанда, Афганистан, бивша Югославия, Сирия, Ирак и много другаде (дори в момента, в който пиша този текст)… данните по-скоро показват, че не се учим от историята, така че нека не се самозалъгваме.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.