Първата книга от серията е по-добра. Тук нещата са направо плачевни. Авторът явно счита всички читатели за идиоти. Агент от ФБР, за когото супер-частна детективска фирма не може да открие информация, бива проследен от бившето му гадже? Аферим на това гадже! Слага в малкия си джоб самото ФБР. Но това не е нищо. Като по поръчка, агентът от частната фирма дочува разговора на бившето гадже и разбира кого следи…
Да не анализираме текстове като: „… човек не носи черен официален панталон и розови ботуши «Ъгс» на среща с ФБР.“ Подобни писания, както и неудачните винарски/сомелиерски пасажи в романа будят единствено съжаление.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.