Читателски коментари

Опълченците на Шипка от Иван Вазов

Румяна Константинова (23 август 2008 в 14:46)

Днес е годишнината на шипченската епопея.На връх Шипка има възстановка на боевете при Орлово гнездо,но не мога да отида там,поради служебни ангажименти.Много се развълнувах и потози повод потърсих стихотворението „Опълченците на Шипка“да си го прочета отново.Много екзалтиращо деиствува.Това е велико произведение на изкуството-жалко,жалко. Съсипаха хубавата ни родина-остава ни само да си поплачем над някое патриотично произведение,като това стихотворение

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

Daniela (23 август 2008 в 12:49)

Аз четох тази книга на английски и не мисля че стила на Дан Браун е толкова лош, но естествено не е съвършен. Когато излезе не и обърнах внимание, но през 2005 живях в Рим и един ден видях заглавие в Римски вестник: „Ватикана съветва срещу четененто на Кодът на Да Винчи“ Естествено повече не ми трябваше за да си я купя веднага. Отначало като я прочетох си мислех че абсолютно всичко е истина и най-вече теорията му че Свети Петър в деиствителност е Магдалена. След това си купих друга книга просто за да съм сигурна преди да излъжа някой в която се дискутираше колко от написаното в „Кодът на Да Винчи“ е истина. Естествено излезе че повечето е художествена измислица с едно много важно поне за мен изключение: Магдалена не е била проститутка. Тази пък „художествена измислица“ е дело на Папа Грегорий Велики през 591, чиято теория е била че Мария, проститутката която Исус е спасил от смърт която се появява само няколко страници преди Мария Магдалена в книгата на Лука, и Мария Магдалена са един и същи човек, а те не са. Напротив, Мария Магдалена е била богата жена и името и го показва, през този период жените не са имали фамилни имена, нейното идва от града в които е родена Магдала, съвременен Мигдал на западния бряг на Галилейско Море в Израел. Тайната Вечеря, картината по която Дан Браун съди че Свети Петър е всъщност жена се намира в Santa Maria delle Grazie в Милано и е нарисувана на стена и е била реставрирана много пъти, което прави невъзможно да се прецени дали Свети Петър от дясната страна на Исус има или няма женски гърди. Както и да е, тази книга накара много хора, които иначе не биха се замислили, да започнат да си задават логични въпроси по различни религиозни теми и това я прави специална

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

Симеон (23 август 2008 в 12:34)

Да, жалко наистина, защото книгата е фантастична. Препоръчвам на заинтересуваните да пренебрегнат мнението на г-ца/г-жа Фани_нещо_си и да я прочетат.

Ти пак ме гледаш с ласкави очи… от Дамян Дамянов

Кирилова (23 август 2008 в 11:14)

Разбираемо е, че няма читателски мнения…Оставаш разтърсен,безмълвен,омагьосан от гения на поета.

Час по история от Юлиана Манова


Прочетох краткия разказ, заинтригуван от горния коментар. Думата ’тъпня’ отсъства в моя речник, а и едва ли текстът заслужава такава силна квалификация. По-скоро става дума за неовладяна и наивна идея, разказана по ученически. Подбни разкази на ранно-гимназиално ниво има вероятно стотици.

Вагинаторът от Алек Попов

Стефанова (23 август 2008 в 00:05)

Абсолютна простотия! Много глупости съм чела, но това е върхът!

Час по история от Юлиана Манова

Линията (22 август 2008 в 17:29)

Ще ме прощава авторката, но по-голяма тъпня не бях чел.

Подпалвачката от Стивън Кинг

Ивана (22 август 2008 в 13:36)

Книгата е прекрасна!Пленяваща!Прочитам я за 3 път

Докосването на нощта от Карън Рафърти

fantazia24 (22 август 2008 в 09:21), оценка: 6 от 6

Много хубава книга , изпълнена с любов и магия . Пресъздава борбата между доброто и злото , между светлата и тъмната страна на човека.

Невинният от Джон Гришам

Martina (21 август 2008 в 19:26)

Както винаги-супер. В някакъв момент спираш да вярваш, че е възможно, в същото време просто знаеш, че е истина. Накрая само си казваш:"Благодаря на Бога, че не съм аз"!

Десет малки негърчета от Агата Кристи

gost (21 август 2008 в 17:50)

Бих те посаветвал наместо да си губиш времето да препрочиташ тази, да си намериш друга, по-велика. Определено не липсват.

Докосването на нощта от Карън Рафърти

Зорница (21 август 2008 в 15:15)

Този роман е много хубава романтична история с една голяма доза магия в него. Наистина съм много впечатлена от романа

Котенца от Дийн Кунц

Обичам котки, обичам края на разказа. (20 август 2008 в 21:40)

Ах, Култово!

Стършел от Етел Лилиан Войнич

Mister Xiks (20 август 2008 в 15:46)

Надобно чтобы люди читали и думали по вопроссам рассмотренным в „Оводе“.

Алхимикът от Паулу Коелю


хаха

прочетох го, леко четиво, но е прекалено ала Малкият принц :)

Десет малки негърчета от Агата Кристи

Моника (19 август 2008 в 15:10)

Най-великата книга, която съм чела О.О Невероятна е.. И като я прочетох стоях 5 минути, загледана в последните редове и накрая промълвих на себе си „Велика е…“ .. нямам думи, наистина.. мога да я чета отново и отново, без да ми омръзне

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

нт (19 август 2008 в 13:34), оценка: 6 от 6

„1. funky fani (18 август 2008 в 18:51)

Чета много и различни неща, но като това не бях срещала?! Съжалявам, че ще съм толкова груба, но това е най-безсмислената и тъпа книга, която съм чела.“

Често се случва: човек мисли, че изказва мнение за нещо, а всъщост единственото, което прави е да изложи себе си.

Мечът на Шанара от Тери Брукс

ultimat (19 август 2008 в 10:54), оценка: 4 от 6

Спокойно може да се озаглави и „Задругата на Меча“

Слез при мен в мазето от Рей Бредбъри

Линията (19 август 2008 в 09:41)

Общо взето — нашето бъдеще.

Антихрист от Емилиян Станев

Светослав Стоядинов (19 август 2008 в 02:23)

Много силно произведение,засягащо според мен не само историята, второто българско царство.По скоро фолософията на цивилизацията в средните векове, а и в наши дни.Расъжденията на главния герой са актуални в наши дни, когато религията е като мит, хората вече не намират убежище в нея, или все по рятко.Аз самия не съм религиозен но често си задавам въпроса за бога.Той вече не се определя така както се описва в библията.Хората изменият всичко около себеси както им е угодно, религията винаги е исползвана като инструмент от по висшите личности.

Наистина бях впечатлен от тази творба на Емилиян Станев, дори заглавието е много силно, трябва да призная със срам че не съм запознат с творбите му.Прочетох Антихрист заради семестрялната ми задача в художествената академия, за което съм радостен, защото наистина в наши дни четенето на книги е трудно занимание. В този скоростен поток на информация книгата става като старинно бижу. Което е добре, защото това не е просто предмет в библиотеката ни, тя е един от уникалните архиви на човешкия гений.