Читателски коментари

Слаба много слаба — няма казано нищо ново — претупано и преписано и с неверни отдавна отхвърлени исторически факти

да не би аз да съм първият върховен егоист, който чете това:)

любопитно е

Това е книга,която може да се чете повече от един път … и то все с удоволствие!

Не съм много по приказките, но си мисля, че Фондацията е една от най-хубавите

създавани някога от един човек. По времето когато деляхме света на добри и лоши държави тази книга бе добра и от двете страни.

Това е една от най-красивите книги които сам чела. Ако и на вас ви харесва ви препоръчвам да прочетете и „Пилешка супа за душата“, тя почти същия приятен ефект като „Чайката“

За жанра си книгата е много добра, каквито са и всички останали книги на Конали!

Случайността много години наред ме разминаваше с „Фондацията“. Най-после прочетох всичките седем книги, в хронологичен на описаните събития ред.

Разликите в стила и усещането между частите, писани по различно време са огромни.

Най-много ми хареса „Острието на Фондацията“. Писана през осемдесетте години, тя е достатъчно близо да съвремието, за да няма изцяло неправдоподобни и неуместни технически описания. Стилът и образите на героите са до голяма степен по-живи и индивидуални от типичното за този автор. Следващата „Фондация и Земя“ запазва до голяма степен добрите страни на „Острието…“, но стремежът да се създаде тройно по-голям обем от страници, отколкото основната идея би могла да понесе, води до досадни повторения и мъчително разводняване през почти цялото време.

Оригиналната трилогия, писана през 40-те и 50-те е прилична, макар и остаряла, научна фантастика, изпълнена с компютри с перфо-карти в далечното бъдеще. Оригиналната идея на този тритомен цикъл, съставен от единични новели е изцяло подменена чрез написването на продължението и прелюдията. Въвеждането на още един пласт на Планът, на още една обвивка от една страна прави нещата да изглеждат по-цялостни и сложни, но от друга оставя у читателя усещане за жонглиране от страна на автора и липса на цялостен замисъл по начало. Думата „навързани“, която предишният коментиращ е използвал е много подходяща.

„Прелюдия…“ и „Битката…“ дават начало на историята и опитват да рамкират сюжета подготвяйки читателите за това, което по времето на написването им е вече новата концепция на Азимов. За съжаление те според мен са най-слабите части. Обяснението, което си дадох сам на себе си, е преклонната възраст на автора и фактът, че по това време вероятно е бил болен. Доста често досадни, бъбриви и нравоучителни, стилът на писане е значително по-лош от всичко, което съм чел от Азимов.

В заключение бих искал да кажа, че „Фондацията“ е вероятно една великолепна идея, измъчена от дълго предъвкване. Героите до голяма степен са плоски и плакатни, подчинени изцяло на предварителния замисъл без отклонения, но въпреки това книгите са четивни и носят удоволствие понякога с архаизма си, понякога със свежите си идеи, понякога с разпознаването на заемки от тях, ползвани от други автори.

Изключително дразнеща е употребата на думата „изхитрил“ (-а, -о, -и) във всичките седем книги. Може би заслугите за това са изцяло на преводача.

За всеки, който за пръв път се среща с „Фондацията“ остава въпрос на личен избор дали да прочете само оригиналната трилогия или и по-новата и опаковка.

Това е най-прекрасната приказка писана някога…..

Харесвам преводите на Валери Петров, но тук намерих доста добри решения и бих казала дори един доста по-добър превод на 66 сонет.

Браво, брависимо на преводачите. Много ми хареса тази антология.

Много хубава повест…Лично мен много ме впечатли и ме грабна.

Не мога да се похваля, че съм чел много книги (според мен), макар да съм срещал прекрасни творби в различните области. И въпреки че художественият жанр на „Престъпление и наказание“ не ми е любимия, твърдо мога да заявя, че не съм срещнал по-добро произведение. Ако някой може да ми посочи такова — благодаря.

Невероятна творба на един истински гений!

Книгата е страхотна. Два пъти ми я откраднаха, а сега няма да успеят!!

Доста слабо за този автор. Докато четях, на моменти си мислех, че не е от него!

Здравейте!

Искам да кажа едно голямо БРАВО на автора. Много се радвам, че тук намерих информация, засягаща силата на мисълта. Все още не съм прочела материала, но сигурно ще ми хареса. Аз съм чела нещо от огнената йога и съм много впечатлена. Моля Ви от всичкото си сърце и душа да публикувате упражнения, активиращи мисълта: Управления на ума, например. Или по-точно за контролиране на процеси и явления чрез мисълта и нещо подобно. Аз правя някои такива, но все още не мога да намеря упражнения. Даже с детето си понякога говоря наум, а тя ме чува. Би ми се искало да развия това и много такива качества. Ще ходя на изпити, не искам никой да ми мисли зло и т.н. Аз обещавам, че на никого нищо лошо няма да направя, защото горе-долу познавам закона за възмездието. Искам да правя само добро.

Благодаря Ви! Сега започвам да чета и ще ви пиша допълнително, относно информацията изложена тук.

Приятен ден ви желая! Дано живота Ви е ползотворен!

Това е една наистина много интересна книга. Препоръчвам на всеки да я прочете. Наистина си заслужава!!!

Щом не ти харесват на Валери Петров не ги чети /да използвам твойте думи/, а Валери Петров „доколкото си спомням“ също не е само преводач. И относно порядъците … бая си се изхвърлил или поне напиши като културен човек, че за теб се е справил по-добре, иначе ще тярбва да се доказваш с много критика :)

Смятам, че това е една от книгите, които всяко дете трябва да прочете. Сигурна съм, че няма да я забрави!

Както всичко на Коелю много въздействаща книга.