Приключенията на барон Мюнхаузен от Рудолф Ерих Распе
Да знам Еберхард Биндер поне така пише на моето издание. Ако твоето е едно бяло с мн рисунки по него на „Народна младеж“ София значи е той.
Според мен си заслужава четенето. Забавна е аз много се смях докато я четох и е мн интересна. :D
Хиперион от Дан Симънс
Това е една от най-завладяващите книги, които съм чел!
Задължително трябва да се прочетат и 4-те части, ако прочетете само 1, 2 или 3 части, си губи смисъла.
Лисичи крал от Реймънд Фийст
Историята продължава. Малкото момче вече е обучен агент на Конклава и изпълнява опасна мисия. Обратите са впечатляващи, а епизода със затвора, тип Монте Кристо, страшно много ми хареса. Не давам максимална оценка по две причини:
1. Магията е твърде малко! Все пак това е фентъзи.
2. Образът на главния лош герой е много повърхностно описан. Лесо Варен заслужаваше няколко странички. До края си остава мистериозна личност.
Ако сте прочели първата книга от поредицата задължително прочетете и тази! ще ви хареса.
Нокът на сребърния ястреб от Реймънд Фийст
Като цяло сюжета е клиширан и повтаря другите поредици за света на Разлома. Малко момче преживяло лична драма е поето от непознат благодетел, който му дава шанс да се издигне до върха след поредица от приключения.
С това обаче се изчерпват недостатъците на книгата. Фийст е свършил страхотна работа. В книгата е намерен идеалния баланс между подробни описания и екшън. Началото е малко мудно, но приятно, а след средата интригата се завързва. Прочетох произведението с голям интерес и давам максимална оценка. Всеки любител на жанра фентъзи би получил максимално удоволствие, а феновете на Фийст ще забележат как той става все по-добър, с всяка следваща книга.
Лунният камък от Уилки Колинс
Интересен роман със завързана, сложна интрига. Многото подробности правят действието малко мудно, но пък това е типично за т. нар. психологически детектив. Да не забравяме, че е писан през 1868 г. Това прави Колинс един от родоначалниците на детективския жанр, а „Лунният камък“ е най-доброто му произведение — без съмнение шедьовър.
Оратория за козел и ангорска котка от Христо Калчев
може би така е трябвало да стане…за такива неща е бил предназначен!
Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд
Това е вярно за част от повторенията, но да ми обяснява по три-четири пъти как работи някоя магия или нещо друго в даден момент ме усъмнява в умствените ми възможности. Колкото до противоречията, поредицата беше твърде обемна, за да си давам труда да се заяждам за дребни грешки. Това, което имах предвид, беше за идеите на теологичните и идеологичните доктрини развивани и от двете страни. Това обаче, как някой гледа на света, е пределно лична тема, за да тръгна да я дискутирам толкова обстойно.
За военното дело съм съгласен, повторенията са за хората, които не са чели други книги от поредицата, а за останалото — погледни така наречения истински свят, противоречията и недомислиците са дори повече…
Цар Безсънко от Светослав Минков
Очарована съм от приказката и нямам търпение детенцето ми да се събуди за да му я разкажа!!!
Кристин от Стивън Кинг
Отдавна я търсех. Поздрав за DarkLight, който ми я препоръча покрай една злополучна анкета :)
Скитникът между звездите от Джек Лондон
Най-малкото впечетляваща и различна :)
Благодатният четвъртък от Джон Стайнбек
Топъл, нежен, мъдър, чудесен Стайнбек!
Белият дракон от Ан Маккафри
История за добри герои, приятелство и взаимопомощ. В добавка смели дракони и красива емоционална връзка между тях и ездачите им. Интересен главен герой (от драконите) — изключително умен, способен и особен — албинос и импотентен.Леко четиво…, леко и наивно. Приказка за деца,но приятна и напълно читаема и за пораснали такива.
Готварска книга от Л. Петров, Н. Джелепов, Е. Йорданов, С. Узунова
Имам много такива книги
но не знам как да ви ги
изпратя.
[email protected]
Мечът на Шанара от Тери Брукс
Не толкова, че е плоска, колкото, че има цели купища блуткави душетерзания и й липсва инстинска интрига.
Иначе, нещо типично за цялата поредица е и липсата на каквато и да било дълбочина.
Мечката и драконът от Том Кланси
Както обикновено Том Кланси демонстрира отчайващо непознаване на съветската и руската история. И ако в романите писани преди 1990 можем да приемем това за нормално, то изглежда съвсем неестествено за книга издадена през 2000 год. Още в пролога прави един куп фактологични грешки:
.
— Головко е наречен председател на Службата за външно разузнаване, макар че официалната длъжност е директор, също както и на ФСБ. След преустройството на бившите съветски служби те вече не се наричат комитети, затова и шефовете им не са председатели.
— „Беше на километър от площад «Дзержински».
Головко няма как да има кабинет там. Щабът на СВР е в Ясенево. На бившият площад «Дзержински» се намира ФСБ.
— «Съобразяваха се с мнението му, когато ставаше въпрос за външна политика, отбрана или вътрешни проблеми. Напоследък това важеше в особена степен за третото, нещо, което рядко се беше случвало преди.»
Много ме съмнява правителството да се съветва с външното разузнаване за вътрешните си проблеми. Имат си цяло ФСБ за това. А пък за отбрана никога не са го правили дори по време на Съветския съюз. За тази цел си имаха ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб). Имат го и сега.
— За сградата на ФСБ Кланси пише: “Някога централа на Руската застрахователна компания, по-късно беше станала известна като „Лубянка“…"
Винаги е била известна като Лубянка. Просто това е старото име на площад „Дзерджински“.
— „преустроените помещения, в които някога Каменев и Орджоникидзе са били измъчвани пред очите на Ягода и Берия…“
За Каменев може, но Орджоникидзе умира в дома си — дали самоубил се или застрелян, няма значение. Важното е че става през 37-ма по времето на Ежов (шеф на НКВД след Каменев и преди Берия). Може би Кланси има предвид жената на Орджоникидзе и двама от братята му, арестувани по времето на Берия, обаче не го казва. Според мен е взел две случайни имена и ги е ръгнал напосоки в книгата си.
— Охраната се обръща към Головко с: „Оттук, другарю председател“, от което става ясно, че другарят писател кара по инерция от съветско време.
— Кланси демонстрира непознаване и на американските навици. Президентът Райън: „Вече беше премислил възможността да се обади директно на Головко…“
Ама да, бе! Райън просто ше вдигне телефона и ще си побъбри. И как ще погледне руското правителство на факта, че президентът на САЩ си бъбри директно с шефа на външното им разузнаване? Или майната им на руснаците, ама как ще погледне на това Конгресът на САЩ, секретните служби на САЩ и опозицията в САЩ? Аз лично мисля, че ще го изпапкат с парцалките.
Издънките продължават нататък. Малко от Трета глава:
— Президентът на САЩ разговаря с министъра на финансите относно Китай: „Те взеха този голям и перфектен като теория модел, създаден от Карл Маркс и доусъвършенстван от Ленин, и го приложиха в страната си чрез оня трътлест тип с перверзни сексуални наклонности Мао.“
Какъв Мао, какъв модел на Маркс? Действието се развива явно в края на 90-те. Мао умира през 76-та. Веднага след това жена му е съдена за заговор протива властта. а още през 79-та Дън Сяопин започва да въвежда пазарна икономика. Оттогава средният икономически ръст е 15%, чак към момента на писане на романа спада до 8-9%. И с всяка изминала година се увеличава пропастта между бедни и богати както е във всяка уважаваща себе си капиталистическа страна.
Но най-смешното от началото на книгата е в Първа глава:
Министър-председателят на Китай си мисли: „Защо този Райън възстанови отношенията с «Република Китай»?“
Ето това е много важен въпрос. Защо, аджеба ги е възстановил, след като от времето на Никсън не са били прекъсвани? Разбирам, че мързелът си е мързел, ама чак пък Кланси да не чете и вестници… това е голям мързел наистина.
Искрено се извинявам, че не мога да напиша читателско мнение за цялото произведение. Просто умирам от смях още на първите глави.
Автобиография от Бранислав Нушич
Радвам се, че ви открих.Благодарности!
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
Книгата на Солженицин, както й доста други книги, в които са застъпени съвсем реални лица и събития за едно такова разломно време са уникални, както " Спускане в ада" и " Ленинградската блокада", и др… Жалко,че малко хора четат, още по-малко изобщо искат да научат, а малцина уважават или изобщо им пука за това,(което е било) което показва, че човешкият дух и сила са нещо велико и всемогъщо, дори в неймоверно-трудни житейски премеждия…"
Захир от Паулу Коелю
Нещо се губи в тази книга, мисля че е отчаян опит на автора да придаде философски смисъл на поредния латиоамерикански сериал с хепи енд, но с тази разлика, че е написан на хартия и е нужно хората да го четат, а не да го гледат докато белят лук за манджата на мъжа си. Препратките на автора към Библията и старогръцката митология, която е чел отгоре — отгоре се повтарят и в останалите му книги. То бива последователност, бива, ама не чак толкоз! Липсва задълбоченост на мисълта, твърде много и често копира. Няма собствена позиция и идеи. Този път не се е справил добре.
Читателски коментари