Прочетох „Ямайски марони“ за пръв път, когато бях на 15 години.
Завладя ме веднага.Екзотичното място на действието, което авторът
правеше още по-интересно с научните описания на флора и фауна/вкл. и
на латински/;никъде несрещаните досега обичаи и начин на живот, но така
добре вписващи се в епохата си — края на робството в южните щати на
Северна Америка; всичко това бе така ново, вълнуващо,ярко, убедително.
Повечето герои са индивидуализирани; действията им са мотивирани, логич
ни.Убеждават ме, сякаш ме водят те, а не автора.
Дори и сега — след 34 години — не мога да променя мнението си.
Напротив — не съм пристрастна, не съм сляпа за недостатъците на книга
та.Но когато си съградил НЕЩО, което толкова впечатлява и се запомня —
драскотините по него остават на заден план.
Много съм благодарна,че мога отново да прочета тази толкова увлекателна книга! Mного ви благодаря!!!
Интересно ми е защо не се преиздават старите приключенски романи като „Ямайски марони“, „Конникът без глава“, „Ловци на растения“, „Оцеола“, „Две години ваканция“… Ако щете „Белю Пушилката“ ?
Защото няма полуголи вампири, върколаци, кикимори и чупакадабри. Нико няма да ги купи.
Тъжно…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.