Читателски коментари

Не го знаех това разказче. Харесва ми. Елин Пелин умее да говори на децата.

Невероятно е да четеш това на български — понеже има близости с руския, а английският доста е навлязъл в практиката, на българска основа смеската м/у 2та получава някакво такова съвсем специфично очарование. М/у другото, има си създаден цял речник за този „смешен жаргонен език“, както го наричат някои от английскоезичните читатели. Или може би повече от един дори. Аз и не виждам как биха се справили те без речник. Но във всеки случай това не ми се струва неуважение към читателите.

А това за невключената глава не ми беше известно. Кажете, ако знаете нещо??

Книгата заслежава отлична оценса и като идея и като изпълнение. Независимо че е писана преди доста години проблемите които разглежда са актуални и днес. Много добър роман

Не съм от хората, които четат много в последните години , но тази „Таралежова новела“ ме грабна в една чужда къща за няколко минути. Затова беше огромно удоволствието и радостта ми когато на другия ден я открих и успях да дочета на Вашата страница.

Благодаря!

През вековете са писани милиони книги, но тази е една от най-красивите. Очарован съм от проявеното достойнство на почти всички клетници, а това е злочестият народ на Франция. Инспектор Жавер, който благодарение на педантичността си и вярната си служба, изглеждаше често отвратителен, осъзна грешките си, и умря по един невероятно достоен начин, с което според мен изкупи всички си грехове. В тази книга е показано, че дори в дълбините на най-непрогледния мрак могат да се раждат ангели. Мръсникът Тенардие бе изкупен от своите наследници — Гаврош и Епонин. Докато малкият герой, отритнат от всички, постигна предопределената си съдбата, то Епонин имаше шанс, но величието на любовта и позволи да умре в нейната прегръдка, и същевременно в служба на нацията. Не знам защо, но точно нейната смърт ме трогна най-много. Един от по-неизвестните участници в тази епопея също ще остане в съзнанието ми дълго — Анжолрас — той като, че ли не бе толкова важен за романа, но решителността му „и сладката радост до крак да измрът“, заложено в съзнанието му го прави да изглежда величествен. Жан Валжан — един живот изпълнен с борба, добродетел, благородство, саможертва. Фантин — красотата може да бъде толкова лесно съсипана, когато нищетата те пресрещне озъбена. Козет — тя получи това, което и се полагаше. От останалите се откроява господин Мириел.

Романа четох преди няколко години за втори път, но спомените остават.

Виктор Юго доказва защо е наречен патриарх на френската литература, нищо друго не остава освен дълбок поклон пред гения и героизма.

Изправени пред застрашителната сянка на древните пирамиди, ние виждаме как слънцето се скрива зад хоризонта и нощта идва. Какво да каже пътешественикът с треперещите от умора крака и ръце, със изтерзаните сетива и объркан ум? Надява се да доживее до следващото слънце… Така и читателят се чувства, когато за пръв път се докосне до книгите на Кастанеда.

Цялото това недоверие и взаимни номерца идват малко множко и изнервят,но все пак книгата е много вълнуваща.

„Шинел“ е една от петте повести от сборника „Петербургски повести“. Категорично не е разказ.

Това е гадно!

Мисля, че би трябва да се въведе цензура за читателските мнения, които разкриват развръзката на сюжета.

Чела съм много романи на Стивън Кинг, но за първи път срещам такъв които има добър крои.

Празни мисли на един празен човек. Друго което ми хрумва — проф. Вучков в писмен вариант.

Поздравявам обаче всички съратници на Библиотеката — расте с много добри темпове. Продължавайте все така !

Благодаря на Свинтила и Валери Петров, че ни дадоха възможността чрез тяхното познание да усетим гения на Шекспир. Сонетите на Шекспир са в съзнанието ми от превода на Свинтила.

Великолепно наистина! Ако нещо някога се е доближавало по емоция до „Малкият принц“ на Екзюпери, то това е „Бариерата“ на Павел Вежинов.

Дали доближаването е изцяло преднамерено или просто субективно усещане на коментиращия остава на бъдещите читатели да преценят.

Това, което със сигурност не е субективно е великолепният език, наситенатата емоционалност и искрящата поетичност на текста.

Простичкият факт, че произведението е написано на български и поради това не му се е наложило да мине през през преводачи и редактори носи онова усещане за четене на автор в оригинал, което се случва рядко на четящите любими чуждоезични писатели.

„Бариерата“ вероятно е най-силният и прекрасен текст писан от Вежинов.

Всички книги от тази поредица си заслужават четенето. Смея да твърдя, че това се отнася и за всички произведения на Дохърти. Наистина чудесен автор!

Направо е брилянтна. Не знам, доколко го превеждат този автор на български, но аз съм прочела повечето от неговите книги на руски и той е един от любимите ми автори. Неговият герой — полицейският комисар Сан Антонио превъзхожда стократно прехваления Джеймс Бонд. А иронията, която на моменти се преръща в сатира на съвремието ни, прави четенето на иначе непретенциозните криминалета в истинско удоволствие. Непременно прочетете тази история.

В Уикипедия пише, че тази чудна книга има още една глава, обаче американските издатели на Бърджес го убедили тя да не се публикува в Америка. И тази версия тук също е без нея. Някой има ли я и чел ли я е някога? Дали би било възможно да се добави тук?

Книгата е наистина добра,но начина,по който протичат началните еротични сцени за мен е твърде унизителен м/у двама души,особено за жена е просто кошмарно изживяване,но…по нататък отношенията влизат в нормален вид.

В отговор на горното мнение — тази книга Е справочник и НЕ Е предназначена за четене ред по ред. За да може да се използва като справочник, трябва да се четат определителните таблици.Тази книга е най-вече определител за билки, при това с оригинални цветни табла.

Подходяща е за всеки, който иска учи ботаника, понеже повечето от растенията тук са често срещани. Използваната систематика в книгата не е от най-съвременните — все пак от издаването са минали вече 22 години. Въпреки това е напълно използваема и напълно точна и ясна. Тя е една от малкото книги в „луксозно“ ботаническо изпълнение — с точни определителни таблици и с цветни илюстрации.

Определено не е за билкари, знахари, и подобни вещици. На всички останали я препоръчвам както като настолен справочник, така и като полеви определител.

Няма произведение на Дамян Дамянов, което да не е добро. Велик е!!!