Читателски коментари

Повест за истинския човек от Борис Полевой

Rossi (22 април 2009 в 10:35)

Прекрасна книга, прекрасна история! Много я обичам тази книга и мисля,че е едно от най-добрите произведения, които съм чела,а съм чела доста.

История на Втората световна война от Базил Лидъл Харт

Лазо (21 април 2009 в 18:33)

Всичко, което Росен е написал е абсолютно вярно, когато се касае за операциите, в които са участвали англо-американски войски. Всички останали операции на войната са описани надве-натри, да не кажем претупани. Някакъв заден фон на основния театър на бойните действия. Това до голяма степен е резултат от недостатъчната информация, която авторът е имал например за събитията на източния фронт, плод на съветската цензура, както и от ефекта на автоцензурата на студената война, когато книги, изтъкващи участието на „комунистите“ във войната не са се толерирали на Запад.

Само един пример — авторът НИЩО не пише за мюнхенския договор, който по същество е истинската причина за войната и който бива сключен по инициатива не на Германия, а на Великобритания. Това е позорен факт, за който и днес в Обединеното Кралство някак си не е прието много да се говори.

Напротив, първото изречение дословно гласи:

„На 1 април 1939 г. световният печат разпространи новината, че правителството на Невил Чембърлейн е преразгледало политиката си на отстъпки и неангажиране и е обещало Великобритания да защитава Полша срещу всяка заплаха от страна на Германия с цел да запази мира в Европа.“

Едва ли не на 1 април (първи април, каква асоциация) английският премиер се събудил, избръснал, почесал се по долните части и казал: „Айде от днес да си преразгледаме политиката“ Басил Лидъл Харт дори не благоволява да уточни каква е била политиката преди тази сакрална сутрин и какво точно са и преразгледали.

И както е казано: Колкото повече четеш нататък, толкова повече такива намираш…

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт

Jogy (21 април 2009 в 16:51), оценка: 2 от 6

То тя си има блог .. така че не знам защо трябва тука да се препечатват постовете и ….

Войниците, дългът и справедливостта от Паула Лайт

Jogy (21 април 2009 в 14:56)

Не знам как било в Англия и Дания. Но знам как беше в нашта казарма, защото съм служил една година там, за разлика от авторката.

И мога да заявя, че нашата казарма е пълна загуба на време. За 12 месеца — ходил съм само три пъти на учебни стрелби. Останалото време е запълнено с глупости, наряди и търсене на начини да се скатаеш.

Така че добре че отмениха казармата, въпреки хленченията на разни хора, живеещи с романтични представи за войната отпреди един век.

Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт


Забавно произведение на начинаещ любител-графоман…

Не му е мястото тук, може би в някоя газета, блог, форум…

Като искам да попържам сeрГей — избор голям, поводи много.

Не са много чистите и спокойни места, нека си останат такива.

Горещо подкрепям евентуално премахване на „матряла“ :-) от Библиотеката.

Толкоз от Таня Николова

Сара (20 април 2009 в 20:55)

Хареса ми. Но има много тъга в нея.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

ziguli (20 април 2009 в 17:23)

Писател,достоен за уважение!Аз съм израснал с неговите репортажи.Времето след тях не можа да ги отрече.Не вярвам и да може.

Нощем с белите коне от Павел Вежинов

нт (20 април 2009 в 10:35), оценка: 6 от 6

„Нощем с белите коне“ е най-добрият съвременен български роман, който съм чел. Вероятно има и други, но на мен не ми се е случвало да попадна на текст, който да ми донесе подбно читателско удовлетворение.

Очевидно Вежинов е класик. Не знам дали учебните програми днес го споменават или не. Хубаво би било. От друга страна нито „Нощем с белите коне“, нито „Бариерата“ са книги подходящи за младежи. Струва ми се, че читателят трябва да бъде поне на трийсет, а дори и на четиридесет години, за да може да съпреживее, за да може да разбере, за да може да оцени.

Романът е завършен през 1975-а и описва светът такъв какъвто той беше тогава. Описва го без типичния за други български автори битовизъм и провинциализъм. Едно зряло произведение на зрял и фин автор, написано на единствения език, който българският читател може да оцени напълно и нюансирано, без нуждата от посредник, без загуба на полутонове и деликатни пластове.

Истинско удоволствие от първата до последната дума.

Умницата Грета от Братя Грим

Грета Пенчева Гичева (20 април 2009 в 09:10)

Много ми харесва приказката Умницата Грета,защото аз се казвам Грета и просто много ми хареса надявам се ,че ще пишете други и хубави приказки за ГРЕТА. Беше ми приятно. ЧАО

Храмът на инките от Матю Райли

gost (20 април 2009 в 08:12)

Като екшън не наистина добро четиво, но достоверността на места просто пука по шевовете. Не е зле да се прочете, но ми се струва, че е поне класа и половина под „Ледена Станция“.

Войниците, дългът и справедливостта от Паула Лайт


Поредната статия, която е писана заради самото писане… Неясно оплюване на тоя и оня за това, че не са служили от човек, който не подлежи на военна служба и СЪЩО не е служил. Естествено не се споменава, че тук-там има военна повинност и за жените… И все пак прочетох статията, но така и не разбрах за какво всъщност говори Паула Лайт. Излага общоизвестни факти, но теза никаква.

Подпалвачката от Стивън Кинг

Ирина (18 април 2009 в 22:23)

Това беше първата книга на Стивън Кинг, която прочетох навремето. Остана и досега една от любимите ми книги, уникална е.

Ян Бибиян от Елин Пелин

Нели (18 април 2009 в 02:08)

Изключително съм благодарна за това че мога да чета книгата си от тук

Ян Бибиян от Елин Пелин

Нели (18 април 2009 в 02:04)

това е книгата която най-много обичах като детерно и сега след толкова години когато я чета изпитвам същото вълнение от преживяванията на Ян Бибиян.Обичам я много

Не е време за дракони от Ник Перумов, Сергей Лукяненко

atman (18 април 2009 в 00:11)

Книгата се чете на един дъх. Представлява комбинация от фентъзи с елементи на комикс. Досега не бях срещал подобен роман.

Ученикът на смъртта

Преслав (18 април 2009 в 00:07)

Голяма приказка..аз я четох днес от една малка книжка,надявах се да я има и мп3 вариант но уви.

Нещо прекрасно от Джудит Макнот

lady-burd (17 април 2009 в 23:55), оценка: 6 от 6

Хммм,книгата е абсолютно „НЕЩО ПРЕКРАСНО“!

Неприятната професия на Джонатан Хоуг от Робърт Хайнлайн

Charlie_Kosta (17 април 2009 в 23:14), оценка: 6 от 6

Едно от най-добрите произведения, които съм чел през живота си. Оригинална идея и увлекателен стил. Препоръчително и дори задължително за всички почитатели на Хайнлайн и Стивън Кинг. Приятно четене.

Пир за врани от Джордж Р. Р. Мартин

Фигил (17 април 2009 в 22:20)

И на мен ми беш скучна тази част ,прекалено много внимание беше обърнато на детайлите ,от което спадна динамиката в книгата … и аз не очаквам много от следващата част … На някои от героите можеше да не им се обръща такова голямо внимание и да се затвърдят главните.3 книги и не знам кои крив кои прав .

Нещо прекрасно от Джудит Макнот

lady-burd (17 април 2009 в 22:11), оценка: 6 от 6

ммм,бих казала,че книгата е „нещо прекрасно“.