Читателски коментари

Здравей — горещо ти препоръчвам „Внимавай какво си пожелаваш“, а после всичко от търсачката като напишеш — чиклит. Приятно забавление!

Прави сте, че сюжета е плосък и доста детински изпипан, но пък като цяло книжките стават за „губене на време“. Аз лично не разбрах доста от нещата, описващи вампирите и техните навици, но все пак всеки човек мисли различно (било то тийнейджър или не). Особено след като си чел „Здрач“ преди това е още по — странно, но какво пък, шестата книжка („Кралска кръв“) си беше интересна.

Стихотворението е апотеоз на съдбата на българския поет! Едновременно с това в градация е развита и идеята за поетически ход на човешката история и съдба, в частност! Не познавам друго поетическо произведение с такъв темпераментен размах на синтезираната човешка мисъл — орлов поглед на обозрение над „ненужната“, но желана и женствена поезия, преминаваща през много индивидуални човешки съдби именно като истоически и еволюционен мисловен процес! Синхронът — замисъл:изпълнение:заглавие е съвършен! Достойни за сравнение образци има само в древногръцката поезия, но само частично, тъй като запазените произведения са с друга жанрова насоченост! А това е лироепос на ХХв. Което и го прави уникален и незабравим!

уникална книга както и останалите на Толкин разбира се но Властлинът на птъстените съм я чела повече от 40 пъти :))))

Изчетох всичките и кнги — леки, приятни и забавни. Някой може ли да ми препоръча автор или книга с подобна тематика?

Невероятна поредица.Може би малко тежка,но компенсира със история,кояот държи в напрежение.

Това ми се струва да е американската реплика на Хари потър. Приликите с Потър са много, а много от разликите само ги подчертават.

Пърси Джаксън е един образ много по-комерсиален, направен да се продава, консумира и бързо заменя с нещо по-ново, отколкото Хари. Има същата целева група, но е къде, къде по-грубо изграден и опитите за харесване на публиката са много по-недодялани.

Освен прекомерната сладникавост

на моменти, нещото, което особено не ми хареса беше твърде високомерният национализъм, който се появява на доста места. Възможно е това да е просто начин книгата да се продава по-добре в СаЩ, но мен ме дразни.

Интересна книга, и доста поучителна бих казала, малко в страни от разбиранията ми за чиклит.

Честно казано на мен пък много ми харесва. Това е една от книгите, които с удоволствие препрочитам-не заради сюжета, а заради стила и настроението (ако има термин цинична меланхолия, то той пасва идеално)

може би най добрата книга на К Мейсън !

прочетете я

песимист, не писимист. случва се, всички бъркаме :)

Великолептна книга, разтърси ме, просто нямам думи…

Жестоко. Кратко, ясно, като заковано с гвоздеи…

Bamm, Ти си на тринадесет, затова вероятно и „Ерагон“ ти харесва. Повярвай, че като станеш на 33 ще разбереш колко елементарна и досадно написана е- аз лично я хвърлих след първите 30– 40 страници. Но щом си вен на жанра — съветът ми е — почни с Толкин- бях колкото теб , когато почнах Властелина. След това наистина ще имаш реални критерии. Успех.

Благодарен съм наитателите на моите книгих и на техните отзиви. Но съм още по-доволен от сродните ни морални и духовни ценности.

Авторът на „Непомерното“ и „Топлият полюс“

Толкова съм възхитена от всичко в тази новела, че не ми идват думи да обясня защо. Страшно красива!

Този роман ми е любимия. В него има всичко за живота такъв какъвто е . Със сигурност това е най- добрия роман на автора. Много е по — истински от ,,Улица Консервна,, който не ми допадна особено след като бях чела ,, На изток от рая,,. Със сигурност това е най- добрият роман на автора и който го прочете няма да съжалява. Ще бъде запленен с цялата си душа. Книгата е уникална.

Тази книга не е обикновенна в нея са описани най — често срещаните характери на хората ,а и темпераментите:

Мечо Пух — Флегматик,Оптимист

Йори — Меланхолик,Писимист

Тигара — Сангвиник

Зайо — Холерик

Прасчо — Страхливец

Бухъл — Дървен Философ

Кенга — Грижовна,справедлива

Къси разкази нахвърляни като на сбирка на ловджии. Пълни с много сравнения за отношенията между хората,на хората с животните и природата.Много философия в обикновенни народни случки, които може да се случат или са се случвали в България заредени с много наслада и изводи за всеки пожелал да ги направи за себе си.

Прочетох книгата на един дъх. Много ми хареса, като стил и време на действието. Авторът определено заслужава наградата „Нобел“.