Читателски коментари

Един непознат Гришам — като тематика. Но същият като умел разказвач, добър стилист, талантлив писател.

В повестта е поставен въпроса за рутината и за това дали е възможно

да се изтръгнем от навиците, завещани ни от традицията.

Съпруг и съпруга изпращат порасналата си дъщеря на далечна мисия ( в

Африка). Зейва, сякаш, празнина.Решават да променят нещо в ежедневие-

то си. А наближава Коледа. Вместо да я празнуват — ще заминат на Ка-

рибите, на почивка.Решението им променя първо тях, а след това — съ-

седите им. Възниква големият въпрос — добре ли е да си различен?

Следват го други — кой е лошият? Трябва ли да бъде наказан? Като се

отказваме от традицията в търсене на новото — какво нарушаваме? Кое е

право и кое заддължение? Защо хора, които до вчера са ни уважавали

днес, като че ли, ни мразят…

За един миг всичко пак се преобръща. Дъщерята се обажда, че пристига

при мама и тате, защото се е сгодила за чужденец и иска да представи

на годеника си как празнуват в САЩ Коледа.

В паниката и суетнята за посрещането й има и хумор, и реализъм, и

най-вече: въпросът за семейните ценности е поставен сериозно, а така

също тезата за солидарността между хората.Семейството подарява биле-

тите и картата за почивка на свои съседи, изживяващи тежък проблем,

а те повтарят ритуала за Коледа. Щом е за дъщерята, щом е за детето…

В празника търсим чудото, приказката, в ритуала има магия,

заклинание за щастие, огън, на който стопляме премръзналите

си, в делника и скуката, души.

Неочаквано автора този път надмина себе си. Всичките му писънки, за Тъмната кула няма смисъл да надхвърлят 200 страници за книга, защото като цяло са убийствено скучни и неинтересни. Тъй като прати десетина години имах мерак да я довърша (очаквах някакъв изпълнен с мистика и технология финал, епохална творба, титаничен епос) го направих чрез читанка. След като прочетох историята където Блейн Моно се движеше в култовия тъп град Луд реших, че всичко е изчерпано.

Историята с влака беше страхотна там можеше тази книга да се превърне в нещо много по добро, но уви….

Финала е толкова величествен, сякаш един мой приятел го е измислил… ако не знаех колко е дърти бих си казал, че Кинг е на 21 години и това е втората му творба след Ерагорн примерно и двете са приблизително толкова неинтересни и недодялани…

защо ги чета ли…..

Чета ги защото понякога (в тая криза по често) нямам работа и гледам чета някаква фантастика, ама като прочетеш хубавите идва ред на лошите….

Прочетох някои от стиховете…. Много ми харесаха- на мен, която никога не е харесвала поезия!

Мисля, Бинка, че няма по-голямо признание за Вас от това, човек необичащ поезията, да хареса стиховете Ви. Благодаря Ви…

Всичко е истинско, изстрадано… дълбоко.

На какви житейски факти почива- е друг въпрос. Хапливите коментари тук са жалки напъни на дребни душици…

Всеки има своя съдба, никога не съди и не презирай, защото утре ти не знаеш каква е съдбата ти- дали раздяла с любим човек, болест или смърт…

Моля никой никога да не забравя това…Никой не е по-велик от онзи горе…

Желая ви щастие, Бинка!!!

Тянова

Книгата не е никак лоша, но преводът е под всякаква критика. Има страшно много грешки или пропуски. Особено много ме дразнят тези „Призраци“, които както и да ги погледна са си „Сенчести“…

точно на нея се спрях :) и на още 2 де … но имсля че трябва да се прочете … а прочете ли се ше си заслужава

(предупреждавам, че съдържа spoilers)

Тази книга ме остави с много смесени чувства. Страшно ми харесваше и увличаше до момента на изнасилването. След това открих, че с почти нищо, предложено от автора, не съм съгласна, и все си мисля, че само мъж може да си представи по такъв начин психологическия ефект от едно изнасилване.

Съгласна съм, че характер на крайностите под силен стрес може да премине в противоположната крайност. Но да беше мотивирал безчувствеността и по-ясно, отколкото с простото преминаване от крайност в крайност при катаклизъм.

Всъщност, и преди това характерът на Розета не е разкрит сам по себе си (освен неколкократно с епитети от страна на майката). Тя е просто аксесоар на Чезира — не разбираме нищо за нея, тъй като не се проявява ни с действия, ни с думи.

И някак не ми звучи много убедително, че Розета ще се превърне в „нечия курва“, за да " се чувствува жена и да заличи по този начин спомена за онова, което й бяха сторили" броени дни след „онова“-то.

Да не говорим, че много ми се наби на очи как от всички войници, с които се срещат двете през цялото време, единствено негрите мюсюлмани се оказаха изнасилвачи. Но може би не би трябвало да осъждам стереотипизацията в книга, писана преди близо половин век, както бих го направила за съвременна книга.

Имайки предвид този светъл празник всяко стихотворение е добре.Знаете ли мога да кажа,че зная много стихове,но това даже не го бях чувала.Моите уважения за него.

Страхотна поредица ,чакам с нетърпение следващите книги тук:)

Не мога да се сетя достатъчно хубави думи за тази невероятна книга. Тя е като онези прекрасни гледки които не могат да се опишат с думи,трябва да ги видиш с очите си,да ги почувстваш.

Наистина прекрасна книга. Една от любимите ми и в момента я чета за 5 път.

Любимият ми цитат от „Гордост и предразсъдъци“ :

„- Мъчителна дилема стои пред тебе,Елизабет. От днес нататък ти ставаш чужда за един от родителите си… Майка ти не желае да те види,ако НЕ се омъжиш за мистър Колинс,аз пък не искам да те зная,ако СЕ омъжиш за него.“

Много се забавлявах. Достави ми изключително удоволствие чувството за хумор към разнообразието от теми, които предлага. Прочетете я!

можеби най xубавият роман който съм 4ела

Романът е изцяло в стила на Реймънд Фийст,макар да липсват „тежките“ описания от предходните му романи които съм чел.Има повече динамика и интрига.Въпреки това романът се чете на един дъх и завладява читателя с простотата на изказа,с лекотата с която се нареждат събитията и „симпатичността“ на героите.

Благодаря на хората направили си труда да ни предоставят произведението за прочит !

http://indigodeti.com

Много приятен разказ.

Стил Агата Кристи.Харесва ми!

И на 18 и на 35 твърдя, че това е най-добрата книга, която някога съм чел…

Не мога да й се наситя на тази книга! Препрочитам я за n-ти път, а първият е бил сигурно преди 30 години. Основното е атмосферата, малко книги я носят в себе си, в някои има само вятър. Някога исках да съм сталкер, но ако бях станал, сега нямаше да съм жив, защото няма толкова дърти сталкери.

Не чета руски автори, но братята са любимото ми изключение.

На мен книгата ми хареса :) Не е най-добрата ,но за един път четене става.. хаха :)

…да не говорим, че личното обръщение към Назъм Хикмет е малко не на място, предвид факта, че е починал доста преди Нина да се роди.