Един непознат Гришам — като тематика. Но същият като умел разказвач, добър стилист, талантлив писател.
В повестта е поставен въпроса за рутината и за това дали е възможно
да се изтръгнем от навиците, завещани ни от традицията.
Съпруг и съпруга изпращат порасналата си дъщеря на далечна мисия ( в
Африка). Зейва, сякаш, празнина.Решават да променят нещо в ежедневие-
то си. А наближава Коледа. Вместо да я празнуват — ще заминат на Ка-
рибите, на почивка.Решението им променя първо тях, а след това — съ-
седите им. Възниква големият въпрос — добре ли е да си различен?
Следват го други — кой е лошият? Трябва ли да бъде наказан? Като се
отказваме от традицията в търсене на новото — какво нарушаваме? Кое е
право и кое заддължение? Защо хора, които до вчера са ни уважавали
днес, като че ли, ни мразят…
За един миг всичко пак се преобръща. Дъщерята се обажда, че пристига
при мама и тате, защото се е сгодила за чужденец и иска да представи
на годеника си как празнуват в САЩ Коледа.
В паниката и суетнята за посрещането й има и хумор, и реализъм, и
най-вече: въпросът за семейните ценности е поставен сериозно, а така
също тезата за солидарността между хората.Семейството подарява биле-
тите и картата за почивка на свои съседи, изживяващи тежък проблем,
а те повтарят ритуала за Коледа. Щом е за дъщерята, щом е за детето…
В празника търсим чудото, приказката, в ритуала има магия,
заклинание за щастие, огън, на който стопляме премръзналите
си, в делника и скуката, души.
отврат.ненавиждам такъв черен хумор
Книгата е супер. Показва как сме свободни само в рамките на общоприетото. А ако решим да бъдем креативни или просто различни….. обществото ни смачква.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.