Читателски коментари (за „Да пропуснеш Коледа “ от Джон Гришам)

Един непознат Гришам — като тематика. Но същият като умел разказвач, добър стилист, талантлив писател.

В повестта е поставен въпроса за рутината и за това дали е възможно

да се изтръгнем от навиците, завещани ни от традицията.

Съпруг и съпруга изпращат порасналата си дъщеря на далечна мисия ( в

Африка). Зейва, сякаш, празнина.Решават да променят нещо в ежедневие-

то си. А наближава Коледа. Вместо да я празнуват — ще заминат на Ка-

рибите, на почивка.Решението им променя първо тях, а след това — съ-

седите им. Възниква големият въпрос — добре ли е да си различен?

Следват го други — кой е лошият? Трябва ли да бъде наказан? Като се

отказваме от традицията в търсене на новото — какво нарушаваме? Кое е

право и кое заддължение? Защо хора, които до вчера са ни уважавали

днес, като че ли, ни мразят…

За един миг всичко пак се преобръща. Дъщерята се обажда, че пристига

при мама и тате, защото се е сгодила за чужденец и иска да представи

на годеника си как празнуват в САЩ Коледа.

В паниката и суетнята за посрещането й има и хумор, и реализъм, и

най-вече: въпросът за семейните ценности е поставен сериозно, а така

също тезата за солидарността между хората.Семейството подарява биле-

тите и картата за почивка на свои съседи, изживяващи тежък проблем,

а те повтарят ритуала за Коледа. Щом е за дъщерята, щом е за детето…

В празника търсим чудото, приказката, в ритуала има магия,

заклинание за щастие, огън, на който стопляме премръзналите

си, в делника и скуката, души.