Читателски коментари

Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз

Ники (15 януари 2011 в 01:30)

*SPOILER ALERT!

(на чист бг, това мнение разкрива части от съдържанието, което пък съдържа и еротични сцени, та…направо му сложете точка 18+)

Лека корекция на предишното ми мнение: когато се стигна до неизбежните 10 страници нон-стоп секс (слава авторю, поне се оказаха след средата на книгата), разгръщането на еротиката се оказа потресаващо смешно в най-добрите стандарти на жанра:

И така, бурна аплауза за:

„[той]се извърна леко, за да спести на Шимейн шока от гледката на възбудения си до пръсване член, и свали ризата си. После вдигна крак и издърпа единия крачол на тесните си панталони, докато невестата му следеше с жаден поглед…Никога през живота сине бе виждала нищо по-страховито от това дръзко острие на страстта.“

Но, очевидно има напредък, защото след няколко параграфа:

„Вече не изпитваше никакъв страх от онзи непознат, огромен и твърд мъжки атрибут“

Сега си представете, че по време на реално секс изпълнение партньорът ви изцепи следното:

„О, любов моя, ти запали огън, който трябва да бъде потушен“

Или следния диалог на ушенце:

„Виждате ли, мадам? — прошепна задъхано Гейдж. — Аз съм просто парче глина във вашите ръце.

— Не глина — възкликна тя, — а мощен дъб.

— Тогава ела, малка птичко, и кацни на клона ми“

Бях също така много впечатлена от факта, че главният герой изобретява канализацията (няма грешка, дядото на съвременните водопроводни тръби е резултат от изобретателността на пламенния корабостроител), както и че още първите заселници в Америка са чували за самовнушението като лечебна практика (несъмнено самата практика съществува от древни времена, но мен ме поразсмя фактът, че двете дами го обсъждат със съответния термин, все едно са на сбирка, организиран от съвременно женско списание).

Тотално не успях да разбера като как трябва да са разположени входната и изходната рана (а такива има, налице са „две дупчици“), та при куршум между ребрата раната не просто да „не е сериозна, само одраскване“, ами и дамата да си ходи напред-назад, да се преоблича сама и да стои права, докато чака да дойдат с мехлемите. Ако някой реши да се зачете в книгата и го визуализира, нека ми обясни.

Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз

Ники (14 януари 2011 в 23:41)

Много приятна книжка. Макар че има повечето клишета на този тип романи, не прилича на повечето от тях. Лека, занимателна, оставя те с хубаво чувство вместо с раздразнение от обичайния модел „двама се карат, после се любят насред метри кадифе, по поля, гори и беседки, повтори на всеки пет страници“ Препоръчвам я, ако сте в лошо настроение и ви трябва нещо да ви усмихне.

Лея от Джуд Деверо

isil (14 януари 2011 в 21:45), оценка: 6 от 6

Една силна жена и един мъж, който в крайна сметка разбира какво иска, което си е рядкост в днешно време :)

Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз

isil (13 януари 2011 в 21:55), оценка: 6 от 6

Историята е много увлекателна.Много ми хареса всичко в книгата и нямах търпение да я прочета.Четете и се забавлявайте.

Таото на Пух от Бенджамин Хоф


Бойко, хващаш текста и го коригираш, след което в „Работното ателие“ правиш нов запис, в който упоменаваш, че е корекция на вече качения. Всичко тук е на доброволни начала, така че смело напред.

Резерватът на таласъмите от Клифърд Саймък

Малтя (13 януари 2011 в 13:56)

Едно прекрасно фентъзи от минало време!! Накара ме да чета научно-популярни статии за паралелните светове и още какво ли не. Искам да си я купя пак, моята я „отнесе вихъра“ при един обир..

Сияние от Стивън Кинг

Милена (13 януари 2011 в 13:07)

Ооох, Надя Баева! Откъде го извади това дразнещо „помежду“ в изречения, където трябва да бъде „между“… Двете думи са близки, но не са еквивалентни и невинаги са взаимнозаменими.

Таото на Пух от Бенджамин Хоф

Бойко (13 януари 2011 в 12:33)

Би било много хубаво, ако се редактира този текст, защото още при първите глави има адски много грешки. Като се почне от неправилното ползване на пълен и кратък член, та до несъгласуване на мъжки, женски и среден род. Благодаря за положения труд, но текстът се чете много мъчно.

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

gost (13 януари 2011 в 06:21)

От една страна (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010012100040001301)

глава 28 „По време на тривековния лов на вещици Църквата бе изгорила на клада пет милиона жени.“ (http://chitanka.info/lib/text/2068/29)

Идиот от Фьодор Достоевски

sironojka (13 януари 2011 в 00:09)

Да, и на мен „Идиот“ много ми хареса! Сега ще почна поред и останалите произведения на Достоевски. Гледах и екранизацията на „Идиот“ от 2003-та — сериал 10 епизода, много добре направен, репликите им са направо 1:1 с книгата.

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

георги ангелов (12 януари 2011 в 21:28)

Хайнрих Крамер

Малката вещица от Силия Рийс

Яна (12 януари 2011 в 15:26)

Книгата като цяло ми хареса.Чудя се само дали наистина е открит такъв дневник.

Generation „П“ от Виктор Пелевин

Петя Христова (12 януари 2011 в 14:26)

Една от най- ценните книги писани някога!! :)

Аквариумът от Виктор Суворов

Боко (12 януари 2011 в 13:29)

Добре пише. Имам известни съмнения върху достоверността, но предава атмосферата на комунизма.

Смърт в облаците от Агата Кристи

kathryn (12 януари 2011 в 11:54)

Поредната история брилянтно заплетена от майсторката на криминалето!

Бай Ганьо от Алеко Константинов

Емил Георгиев (11 януари 2011 в 22:12)

Това е автора, когото най-много уважавам!

Ако някой иска да разбере същността на Българина и Българщината, то той просто трябва да прочете произведенията МУ!

Алхимикът от Паулу Коелю

Vanya (11 януари 2011 в 21:46)

По-скучна книга не бях чела — даже нямах нерви да я изчета до края…

Антиистория славянобългарска от Георги Константинов Георгиев

MikoBG (11 януари 2011 в 20:20), оценка: 5 от 6

Четиво задължително за всеки българин!

Силата на безмълвието от Карлос Кастанеда

ясискя (11 януари 2011 в 12:20)

Изключително произведение.

Ако някой се интересува сериозно от магия, ще трябва да изчете едно обширното и интересно описание на магьосническия свят на тези индианци.

Писано е от бял човек попаднал в техния свят.

И както казва гл.герой: Магията е неописуема макар и реално съществуваща.

Мемоарите на една гейша от Артър Голдън

Йоле (10 януари 2011 в 09:20)

Книгата е наистина много хубава…разкрива ти един толкова различен свят.