Читателски коментари (за „Като цвят по течението “ от Катлийн Удиуиз)

  • 1. Ники (15 януари 2011 в 01:30)

    *SPOILER ALERT!

    (на чист бг, това мнение разкрива части от съдържанието, което пък съдържа и еротични сцени, та…направо му сложете точка 18+)

    Лека корекция на предишното ми мнение: когато се стигна до неизбежните 10 страници нон-стоп секс (слава авторю, поне се оказаха след средата на книгата), разгръщането на еротиката се оказа потресаващо смешно в най-добрите стандарти на жанра:

    И така, бурна аплауза за:

    „[той]се извърна леко, за да спести на Шимейн шока от гледката на възбудения си до пръсване член, и свали ризата си. После вдигна крак и издърпа единия крачол на тесните си панталони, докато невестата му следеше с жаден поглед…Никога през живота сине бе виждала нищо по-страховито от това дръзко острие на страстта.“

    Но, очевидно има напредък, защото след няколко параграфа:

    „Вече не изпитваше никакъв страх от онзи непознат, огромен и твърд мъжки атрибут“

    Сега си представете, че по време на реално секс изпълнение партньорът ви изцепи следното:

    „О, любов моя, ти запали огън, който трябва да бъде потушен“

    Или следния диалог на ушенце:

    „Виждате ли, мадам? — прошепна задъхано Гейдж. — Аз съм просто парче глина във вашите ръце.

    — Не глина — възкликна тя, — а мощен дъб.

    — Тогава ела, малка птичко, и кацни на клона ми“

    Бях също така много впечатлена от факта, че главният герой изобретява канализацията (няма грешка, дядото на съвременните водопроводни тръби е резултат от изобретателността на пламенния корабостроител), както и че още първите заселници в Америка са чували за самовнушението като лечебна практика (несъмнено самата практика съществува от древни времена, но мен ме поразсмя фактът, че двете дами го обсъждат със съответния термин, все едно са на сбирка, организиран от съвременно женско списание).

    Тотално не успях да разбера като как трябва да са разположени входната и изходната рана (а такива има, налице са „две дупчици“), та при куршум между ребрата раната не просто да „не е сериозна, само одраскване“, ами и дамата да си ходи напред-назад, да се преоблича сама и да стои права, докато чака да дойдат с мехлемите. Ако някой реши да се зачете в книгата и го визуализира, нека ми обясни.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.