Читателски коментари

Фраксилианчо, немощно щръкнало членче…

Сипеш огън и жупел по видния прогресивно-либерален соросоид от 19-ото столетие Джендо (явно кръстен така, щото е „джендър“), списовател на либерасткия британски в-к „Таймс“ (сиреч - грантаджия е), съратник на предателя диктатор Стамболов (т.е. предал доверието на всероZZZZZZZZийския император, ха-ха)

Тук те боли, Фрасчо-Прасчо, че бай Захарий не е русофилистик като теб, а патриот и спасил България от руZка анексия (в грузински вариант). Заради което е и бил ликвидиран от руската тайна полиция с парчета начукано стъкло в питието му…

Ще цитирам любимия ми откъс от неговите Записки:

„Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия — с шапки. Солдатинът — роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия — наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак!… А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар… Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език?“

Разбира се, знаеш, Фраксилиано, кои са малорусите, за чието освобождение от москалското иго милее бай Захарий — украинците, наш братски народ.

Малки душици сте.

Поредна творба на Стив Кавана като достоен носител на престижната награда „Златен кинжал“ .Героите му се родеят с тези на Стиг Ларшон и кървавите сцени са още по -обилни : " Кейн беше диагностициран с рядко генетично

заболяване — вродена аналгезия. Рецепторите за болка в мозъка му изобщо не функционираха." Определено не е четиво за хора със слаби нерви ! Обичам да чета автори като Стив Кавана-прецизни,уважителни към читателя ,обогатяващи го със знания от материя ,която е на дистанция от обикновения бит : " Нов сериен номер се създава само по

три повода. Първо, ако се пуска в обращение нов дизайн на

банкнотата. Другите причини за нов сериен номер също са свързани с

някакви промени. Върху всяка банкнота има по два подписа — по един

от двете страни на портрета. Първият подпис е на главния секретар на

Министерството на финансите, а другият е на министъра "

А според мен книга, написана от автор с показателното рождено име Джендо, който е починал на 39 години в Париж от разкъсване на правото черво, могат да четат и харесват само „умно-красиви“ българи с нетрадиционна ориентация. В училище ми бяха задължили да си купим тая тухла. На следващата акция за събиране на вторични суровини всичките 31 човека от класа ни я предадохме като хартиен отпадък, без да сме я отваряли.

Съвсем заслужено „Под игото“ е считано за едно от най-значимите произведения в българската литература. Чрез него Вазов продължава да гради храма на българската национална идентичност заедно с цикъла „Епопея на забравените“, повестите „Немили-недраги“, „Една българка“, и други. За българската национална литература Вазов е това, което Хенрик Сенкевич представлява за полската.

Ако се абстрахираме от националното чувство, творбата „Под игото“ не е най-блестящия образец за роман. В типичния стил на романтизма персонажите са абсолютизирани — или са положителни, или са отрицателни. Ако са положителни, то те са още умни, силни, красиви. Ако пък са отрицателни, те са също така глупави, слаби, отблъскващи. Точно както е и в творчеството на Сенкевич. На Вазовите персонажи липсва сложност, противоречивост, автентичност. Сякаш те не влияят върху случващите се процеси, но ги следват, потопени в техния водовъртеж. Липсват им убедителни морални конфликти. Някак си от самото начало се подразбира кой какъв е — герой, страхливец, предател, т.н. Просто е нужно да се направи сравнителен прочит със „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов или с някоя чуждестранна класика от същата епоха — „Братя Карамазови“ или „Ана Каренина“. В „Под игото“ Вазов се е показал като забележителен народопсихолог, но като слаб личностен такъв. Бих казал, че това е характерно за цялото му творчество, но пък и Вазов е рожба на своята епоха. В онези години българската литература и национално самосъзнание са имали нужда именно от него, а не от автори като Достоевски, Толстой или Чехов. Все пак, струва ми се, че „Под игото“ е задължителен за четене роман именно в ученическа възраст, тъй като, поради липсата на литературен опит, художествените недостатъци на произведението не бият на очи.

Съгласен съм! Бих добавил също така и „Бит и душевност на нашия народ“ от Иван Хаджийски.

За мен това е най-великата българска книга. Жалко, че Захари Стоянов не е доживял да я завърши…

Робинзон Крузо се превъплъщава в образа на Марк Уотни. Но си няма помощник. За сметка на това е оптимист, с чувство за хумор и може всичко (нали е астронавт от НАСА). И, разбира се, оцелява?!? Както и Робинзон. Декорът обаче е друг — не остров, а цяла планета. И… толкова. Друго няма. Книгата е претъпкана с технически описания, които на много места издишат (група ентусиасти са направили цял списък с грешките и научните несъответствия на автора).

Невероятна книга!Трудно тръгва,но историята те поглъща все повече слвд всяка страница!

Здравейте, вярно — това произведение не е на Салгари. Но тъй като книгата в България е издадена под това име, така сме я и добавили. Все пак в началото на текста има бележка под линия, която дава информация за истинския автор.

За първи път се случва книга на тази авторка да не ми хареса и толкова да ме ядоса. И друг път съм се ядосвала на героини, които позволяват мъже да се държат безобразно с тях, но това вече беше върхът. Чаках ли, чаках този тип да се осъзнае и да се извини, за да може да започнат здравословна връзка, но така и не се случи. А накрая всичко „магически“ е наред — просто нямам думи. Сигурно на авторката ѝ е харесало да напише нещо различно, но на мен определено не ми хареса да го чета.

Хареса ми много книгата, но нещо не разбрах леля й Би е леля на Ем?! Тя нали е най-добрата приятелка на баба й? Нещо съм пропуснала май…

Всъщност Призракът на Сандокан не е на Салгари. Написана е от автор, който се е опитвал да го имитира. Този автор е написал също и Сандокан в Адския Лабиринт, и Смарагдът от Цейлон, доколкото знам.

Всъщност те не умират в никоя книга, а само се казва, че са починали, поне за Ада е така. За Мариана не съм сигурна, тъй като не всички книги са преведени у нас, но тук за първи път се споменава, че Ада е починала. Последователността е: Тайните на Черната Джунгла, Последната Битка на Сандокан, Малайските Пирати, Двата Тигъра.

Наистина е жалко, че и двете умират, особено за моята любимка Ада, но какво да се прави, решение на автора. Въпреки това книгите му са великолепни.

Великолепна книга! Чела съм я десетки пъти и ще си я чета отново и отново. Толкова хубаво е написана, че никога не ми омръзва! Само ми се иска графинята да имаше повече участие, но човек не може да има всичко.

Някак си Сандокан не може да ме грабне така, както Тремал-Наик например, не ми е толкова симпатичен, та затова е жалко, че той е герой в повече книги, а като че ли няма какво толкова да предложи на читателя. За щастие покрай него винаги имаме Янец, или Яниш, който ми е почти толкова любим, колкото Тремал-Наик, и раздвижва атмосферата. В тази книга си спомням главно него.

Може би най-хубавата книга, която съм чела някога. Най-хубавата любовна история със сигурност. За съжаление продълженията са доста тъжни, но това не променя стойността на тази книга.

И двете книги са истински шедьоври! Умопомрачително всепоглъщащи психотрилъри! Горещо ги препоръчвам.

Изключително умопомрачителна! Много ми хареса, въпреки края, който отчаяно исках да бъде друг.

Много поучителна книга за всички българи, точно сега.