Някак си Сандокан не може да ме грабне така, както Тремал-Наик например, не ми е толкова симпатичен, та затова е жалко, че той е герой в повече книги, а като че ли няма какво толкова да предложи на читателя. За щастие покрай него винаги имаме Янец, или Яниш, който ми е почти толкова любим, колкото Тремал-Наик, и раздвижва атмосферата. В тази книга си спомням главно него.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.