Читателски коментари (за „Записки по българските въстания “ от Захари Стоянов)

Фраксилианчо, немощно щръкнало членче…

Сипеш огън и жупел по видния прогресивно-либерален соросоид от 19-ото столетие Джендо (явно кръстен така, щото е „джендър“), списовател на либерасткия британски в-к „Таймс“ (сиреч - грантаджия е), съратник на предателя диктатор Стамболов (т.е. предал доверието на всероZZZZZZZZийския император, ха-ха)

Тук те боли, Фрасчо-Прасчо, че бай Захарий не е русофилистик като теб, а патриот и спасил България от руZка анексия (в грузински вариант). Заради което е и бил ликвидиран от руската тайна полиция с парчета начукано стъкло в питието му…

Ще цитирам любимия ми откъс от неговите Записки:

„Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия — с шапки. Солдатинът — роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия — наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак!… А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар… Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език?“

Разбира се, знаеш, Фраксилиано, кои са малорусите, за чието освобождение от москалското иго милее бай Захарий — украинците, наш братски народ.