Най-великият психотрилър
Най-невероянната книга, която съм чела.. Прочетох я за 4-ти път и отново и отново ми е все така интересна.
Абсолютно съгласна! Невероятен психотрилър, от време на време си е прочитам и ми е все така интересна! А сега благодарение, на чудесният сайт и се насладих още веднъж, дори когато моята си книжка е няма под ръка! Мерси
Най-великата книга, която съм чела О.О Невероятна е.. И като я прочетох стоях 5 минути, загледана в последните редове и накрая промълвих на себе си „Велика е…“ .. нямам думи, наистина.. мога да я чета отново и отново, без да ми омръзне
Бих те посаветвал наместо да си губиш времето да препрочиташ тази, да си намериш друга, по-велика. Определено не липсват.
Прочетох я за 3 ,4 часа ,Велика ,така е .!!!!
Невероятна, кара те да си постоянно в напрежение! За мен това е абсолютна класика.
Изключително интересен криминален роман.
Чел съм романа преди много години като ученик, но това не ми попречи да го прочета отново с удоволствие.
Изумителна книга но и какво ли може да се очаква от авторката.Прочетох я буквално за 3 часа-който въобще не усетих.След края просто 5 минути стоях гледах монитора и мигах в неудомение…..
невероятно четиво!интересно,интригуващо и действието се развива бързо,чете се на един дъх!
Tи откри Aмерика, бе, Lady Bird, и то 45 години след първия й превод на български !!!
Открила е Америка за себе си, защото книгата може да е издадена на български преди 45 години, но тя сега я е прочела. Нали?
Клото,чела съм я като ученичка,в днешни дни не си спомнях много.Гледала съм различни екранизации,обаче.Книгата за мен сега беше все едно да я чета отново.Не разбирам,какво значение има кой кога прочита една книга.Важното е да го правиш,има хора,които и вестници не четат.Идеята е да поддържаш ниво на култура и образованост,важното е да намираш време и да имаш желание,а възрастова граница за тези неща няма.Иначе на по-горната „учителка“ забравих да спомена,че съм родена по средата на тези 45 години,какво да се прави,пусто невежество,как не ме е срам чак сега да взема да „открия“ това произведение.
ами вземи изрежи и всички други,които се възхищават тук на книгата,явно не само аз съм открила Америка…и в крайна сметка човек винаги има какво да преоткрие,по-добре късно,отколкото никога,така че не виждам теб какво те дразни в моето изказване.
какво можем да кажем-Агата Кристи!!!!!!!!
Шедьовър!!! Единствената книга на Агата Кристи, от която ме побиха тръпки! (Не че другите не са добри, напротив!!! — те са просто мистерии, а тази според мен си беше и страшничка!)
Великолепна книга. Отдавна не бях чела нещо толкова интересно.
Уникална е! Държи те в напрежение до последната минута!
Страшно интересна книга. Много оригинален и изобретателен сюжет, държи те в напрежение през цялото време. Чете се много бързо и има подобаващ край.
Лошото е че това беше първата книга на Агата Кристи,която прочетох.Толкова е изключителна книгата,че другите и творби направо бледнеят в сравнение.
Моят случай е същият. Никоя друга книга на Агата Кристи не ме грабна толкова(единствено Трагедия в три действия). А поредицата с Еркюл Поаро хич не ми допада!
Любимата ми книга от творчеството на Агата.
Това е един от шедьоврите на Агата Кристи! Страхотна книга с неочакван край! Един от по-различните романи на тази великолепна писателка!
Идеята е добра, но има няколко слаби места. Тези, които все още не са чели книгата, да не четат коментара надолу, понеже издава развитието на сюжета.
1. Песничката в началото подсказва как ще се развият събитията почти до самия и край. Така за никой не е тайна, че всички ще умрат, както и начинът, по който ще се случи това. Добре че финалът е непредсказуем.
2. Моментът с инсценирането на убийството на Уоргрейв е нелеп. Та нали Армстронг ще се досети, че инсценирайки смъртта му, убиецът, който уж се сред останалите, ще знае, че това е инсценирана смърт, защото той не убил този човек. Така това инсцениране би било безсмислено. Малко сложно го обясних, но ако сте внимавали в книгата, ще разберете логиката.
3. Ако хвърлиш бутилка в морето от остров, то вълните и теченията, характерни за крайбрежието ще върнат бутилката съвсем скоро отново на острова. Похватът с писмо в бутилка, която евентуално се загубва, би се получил, ако бутилката се хвърли от кораб, плуващ в средата на море.
ВНИМАНИЕ: И аз да предупредя аудиторията — недейте да четете моя коментар, ако не сте чели книгата! Съдържа спойлери!
По точките:
1. Според мен това не е слабост на книгата. Песничката може и да подсказва как ще се развият събитията в общи линии, но съспенсът (с извинение за чуждицата) не намалява. Читателят не може да предположи по какъв начин ще бъде извършено поредното убийство (например никога няма да се сети какъв е този „мечок“, който ще смачка едно от „негърчетата“), не може да предположи коя ще е следващата жертва, и най-важното — по никакъв начин от песничката не може да отгатне кой е убиецът. А нали това е големият въпрос? Загадката не е дали всички накрая ще умрат или не, загадката е кой е убиецът — дали той е сред хората в къщата или е външен човек, и ако е от хората в къщата, кой от десетимата е той. И тази загадка не се разкрива от песничката. Песничката според мен е гениално хрумване, а не „слабо място“ на книгата.
2. Армстронг се съгласява да участва в инсценировката (трябва да се направи уточнението, че той не подозира Уоргрейв по никакъв начин, подозренията му са насочени към другите — цитирам Уоргрейв: „известна му беше репутацията ми и през ум не можеше да му мине, че човек с моето положение може да се окаже убиец.“), защото смята, че така ще объркат убиеца. Според теб няма смисъл да се инсценира смърт пред убиеца, защото той естествено ще знае, че това не е истинска смърт, и следователно Армстронг не би трябвало да се съгласи да участва в толкова безсмислена сценка. Но защо да е безсмислена? Ако сценката със смъртта на Уоргрейв е изиграна добре (а тя е изиграна добре), убиецът ще повярва, че вижда пред себе си истинска смърт, и ще се ошашави. Може да си помисли, че в къщата се е появил втори убиец, който следва „предсказанията“ на песничката. Целта е в объркването си убиецът да се издаде по някакъв начин. Другата цел е уж убитият Уоргрейв да щъка тайно из къщата и да следи заподозрените. Т.е. няма нищо странно в плана на Уоргрейв и Армстронг съвсем естествено се съгласява да участва в него. Няма логическо пропукване на това място в текста.
3. Добре, да предположим, че бутилката се е върнала обратно на острова и си е стояла на крайбрежието. Не е ли възможно членове на екипажа на риболовния кораб „Ема Джейн“ да са слезли по някаква причина на острова, да са намерили бутилката и да са я дали на капитана, който пък я е изпратил на Скотланд Ярд? Или пък, както казва bukovski94, бутилката може да е стигнала до кораба след буря, която обърква водните течения. Във всеки случай има много правдоподобни варианти, с които можем да обясним намирането на бутилката.
Чела съм я като по-малка, някъде като 17 годишна и „белезите“ от нея са незаличими! Въздействието й тогава беше неописуемо!
Задължителна!!!
А и винаги съм се чудила дали филмът „Смъртоносън пъзъл“ не е по мотивите на книгата:D
Това е първата книга която прочетох на Агата Кристи и останах меко казано възхитена.Една от най .- добрите и книги наред с Алиби.
Историята беше увлекателна, но финалът ме разочарова, очаквах да е доста по-силен!
Ако още не сте прочели книгата, четете моя коментар на своя отговорност!
…
Не мога, не мога, НЕ МОГА да повярвам, че според мнозинството читатели това е едно от най-добрите криминалета писани някога, а според някои дори най-доброто!
Неправдоподобностите започнаха още след първото убийство, а след третото някъде вече бях толкова разочарован, че дочетох книгата единствено от любопитство дали нещата ще останат толкова плоски до самия край!
Хайде стига — десет, ок — девет човека, достатъчно умни да извършат убийство и да се измъкнат безнаказано, изведнъж се оказват в капан с явна заплаха за живота им и просто си се размотават из къщата и острова, докато не измрат всичките…
— никой не предлага да погребат умрелите, а си ги държат ей така по стаите, въпреки че броят им расте!
— никой (дори и жените!!!) не го е страх да спи сам нощем и не се сеща, че убиецът може да има втори ключ за всяка врата или просто да влезе през прозореца и да ги очисти, докат си хъркат, без никой да чуе нищо!
— никой не се сети, че в такава ситуация единственият им шанс да оживеят е да останат заедно, да спят на смени и да се пазят едни други, да не оставят никого сам и т.н.
Няма никакъв смисъл да губя време и да препрочитам книгата само за да вадя неправдоподобности, но съм сигурен, че бих събрал поне няколко страници такива, ако се хвана да го правя!
Това е първото крими, което чета и кълна се нищо друго от А. Кристи няма да пипна, но от огромно любопитство и желание за сравнение ще прочета нещо на Чандлър като най-вероятно ще е „The Big Sleep“, който е издаден през същата 1939г., ако не се лъжа!
Засега ти си единственият,който е разбрал,че книгата е уйдурдисана и нагласена.
Големият сън е много добра книга има и филм сХъмфри Богарт и Лорен Бакол в главните роли.Романите на Мики Спилейн с МайкХамър също са хубави.
А. Кристи е просто забавна. Приемайте я леко и с усмивка.
Чандлър играе в съвършено друга категория — тази на истинските писатели* — стилист оставил отпечатък далеч по-дълбок от това, което би следвало да се очаква от pulp и hard-boiled.
___
* имам пред вид разделението на literary fiction и genre fiction в западната литература
Almustafa греши ужасно, явно е бил много разсеян докато чете, като се замислиш няма реална логика в коментара му, но така той сам потвърждава че книгата е невероятна, тъй като обект на коментара е легитимността на убийствата а това е книга, и книгата е невероятно добра. Съветвам всеки четящ да не я подминава.
Книгата е шедьовър.
Един от най-любимите ми нейни романи. Песничката ми е много любима.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.