Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
Чета книгата втори път.Първия път като я четох се обърках в повторението на имената, затова сега съм си направила родословната схема за ориентация. Докато първия път ме завладя магическата реалност на действието, сега съм запленена от магическия словоред на Маркес. Чете се трудно, но след като прочетеш поредната част, дълго време не можеш да излезеш от Макондо, и от някои изречения като тези:
„и питаше господа, без страх, дали наистина той вярва, че хората са направени от желязо, за да понасят толкова мъки и изтезания;“
"….ами сътвори свирепо слово против мъжете, които прекарват времето в боготворене на пъпа си, а после имат безочието да искат дробчета от чучулига на масата.
и т.н.
Дивата котка от Хедър Греъм
Интересна приказка, от тези които са за възрастните…Четеш на „един дъх“, преминаваш през засрамващите еротични сцени и на финала казваш отново — интересна приказка, но само за възрастни. Ако обичате интересните исторически сюжети и типичните любовни романи, това е вашата приказка…
Людмила — мечти и дела от Богомил Райнов
Как установиха мозъчен кръвоизлив, когато по сведения на чакащите отвън професори, след аутопсията се оказва че трепанът ИЗОБЩО не е използван?
Хотел от Артър Хейли
Чудесна книга! Както и всички останали книги на Хейли! Имам всичките,включително и ПОЛЕТ В ОПАСНОСТ,която е в съавторство. Често ги препрочитам,а ХОТЕЛ и ДЕТЕКТИВИ ги знам почти наизуст.Препоръчвам ги горещо-всичките!
Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей
Хора, тази книга е опасна за психическото ви здраве.
Ако искате да прочетете нещо стойностно за сатанизма, си намерете книгите на Григорий КЛИМОВ.
Залезът на боговете от Фридрих Ницше
Няма и не може да има книга по добра от ,,Тъй , рече — Заратустра ,,и макар че са в една повърхнина — там и тука — тук и сега са една великолепна компилациЯ
Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи
Свалих я съвсем случайно признавам. Даже не знаех какво е като я принтирах. Имах път да пътувам и ми трябваше нещо леко за да минава времето. Видях заглавието, хареса ми и го изтеглих. Дори не погледнах за какво става дума. През цялото време докато четях книгата (от 8 сутринта до сега — 15:00) имах чувството, че авторката е българка. Както и да е, наличието на нетипично българско име ме накара да мисля, че „проблема“ е в мен. Сега като гледам коментарите… явно не съм се объркала. Та исках да кажа, не знам коя е авторката но „Браво!“. Чакам с нетърпение втората книга и с удоволствие бих си ги купила нищо, че първата вече съм я чела. В този ред на мисли, някой знае дали и от кое издателство е издадена?
Тошко Африкански от Ангел Каралийчев
Тошко африкански е много добро четиво за ученици от втори до пети клас. Въпреки че е много кратко то е прекрасно за прочит от учениците. Оценката ми за него е пет, заради кранкоста му, но нямам други критики.
Без гордост и предразсъдъци от Александра Потър
Елементарничко. Преписвано от Джейн Остин и пак е зле.
Клиентът от Джон Гришам
Гришам си е Гришам, но поне за мен това е най-слабият му сюжет, който съм срещал
Антиистория славянобългарска от Георги Константинов Георгиев
…Наистина на пръв поглед интересно и провокативно…но всъщност — скучно и трудно за четене
Сянката на Ендър от Орсън Скот Кард
Силно бях изненадан че подобен тип книга може да се окаже толкова добра.
Струва си да се прочете, несъмнено Орсън Кард е майстор писател.
За мишките и хората от Джон Стайнбек
@РрР Не е разказ :) А защо произведението носи това име, можем само да гадаем. На пръв поглед — заради любовта на Лени към мишките. Моето обяснение е, че в редица случаи хората са също толкова дребни и незначителни, колкото са мишките и както малкото мишле може внезапно да бъде стъпкано от нечия подметка, да бъде хванато в капан или пък изядено от котката, така и хората са също толкова слаби и уязвими, въпреки собственото им усещане за надмощие. И понякога животът (и смъртта) на отделния индивид представляват само мноооого незначителна капчица, проблясък в общия поток на Живота. Въпреки Разума на Човека, въпреки Силата и Контрола, които той упражнява върху Природата, върху по-слабите от него създания, има неща, които се случват независимо от него, въпреки него и дори много често той е безсилен да им противостои. Мишки и хора — по моему авторът е наблегнал дори и на контраста в размера им.
Нещо в този дух ще да е, поне аз тъй го усещам…
Островът на делфините от Артър Кларк
Приятно и увлекателно четиво.
Огнегадателят от Дон Келъндър
Гола вода е тая книга не мога да обвиня човека че я е изхвърлил.
Наследникът на Империята от Тимъти Зан
Да чел съм и Кобра и Зан е слаб автор. Затова пък точно тази му книга е изненадващо добра.
Дюн от Франк Хърбърт
Великолепна книга, поне според мен една от най добрите, написана до момента.
Остров Тамбукту от Марко Марчевски
Вярно е, че има пропаганда, но това е характерно за доста от добрите произведения от това време. Опитай сега да четеш Иван Ефремов, където има доста пропагандни елементи. Но това прави ли го по-слаб писател? Друг пример е Хиперболоидът на инженер Гарин на Алексей Толстой — натъпкан догоре с партийна пропаганда, но ако се абстрахираш от нея, ще видиш страхотния начин по който Толстой описва какво би станало, ако така ценните сега метали, са достъпни като водата. А именно — тотален крах на обществото.
Времето е било такова, ако искаш да ти издават книгите, трябва да отговаряш на определени критерии.
Относно книгата, аз също я четох за първи път като дете и е един от най-добрите приключенски романи за мен. Най-ярък спомен ми е останал от чудесният начин по който автора описва сблъсъкът на две култури; както между тази на белите и жителите на Тамбукту, така и между нас — по -ориенталски насочените източни култури със западната такава.
Изглежда при изчитането на доста съветска фантастика съм се научил да отсявам пропагандните елементи и да стигна до автора и книгата като литературно произведение. Искрено съжалявам, че пропагандата ти е попречила да се насладиш на чудесния приключенски роман, при това български.
Другият път когато попаднеш на такова произведение, просто с усмивка подмини пропагандните пасажи като нещо което си е изживяло времето и вече няма място в съвременният свят. Може и да ти хареса.
Съгласен съм, пропагандата е очевидна.
Скарамуш от Рафаел Сабатини
книгата е невероятна, стилът на автора покорява…
Читателски коментари