Читателски коментари

Магьосникът от Землемория от Урсула Ле Гуин

Титан (20 октомври 2011 в 16:41), оценка: 6 от 6

Много добре направена история.

Властелинът на Пръстените от Джон Р. Р. Толкин

Титан (20 октомври 2011 в 16:37), оценка: 6 от 6

По принцип си прав, но не само Зелазни е писал фентъзита които не подръжават на Властелина.

Антиистория славянобългарска от Георги Константинов Георгиев

Ангел Втори Копролал (20 октомври 2011 в 15:51)

Некадърно, тъпо и с претенции за дисидентство — цели да създаде у по-равните на автора в интелектуално отношение читатели впечатлението, че е писано преди 10-ти ноември. Иначе оплюва всичко българско и родно със завиден сороски плам — поредният отворко от „Отворено общество“.

Плюй и отмини! (Кой ли нещастник си е губил времето да го сканира?)

Листопад от Решат Нури Гюнтекин

Георгиева (20 октомври 2011 в 11:16)

Страхотен филм и роман. Дано пуснат и продължението.

Съблазнителката Хариет от Мери Балоу

иванка (20 октомври 2011 в 09:19)

Чудесна книга! Препоръчвам я на всички читатели, които обичат хубавата литература!

Вградената невеста от Жечка Горчева

Боряна (19 октомври 2011 в 14:31)

С интерес започнах да чета, докато не прочетох „легендата“ за Игликина поляна. Авторката е редно да се засрами за тъй наглата си кражба на разказа на Елин Пелин „Иглика“. Прави впечатление и разликата в използваните глаголни времена за различните разкази. Тези недоразумения предизвикаха съмнение у мен дали наистина се носят такива предания или са заемки от чужди разкази, напаснати към името на някоя местност. Върнах се да прочета предговора, да не би да става дума за събрани легенди, описани във времето от различни автори, но не би. Жечка Горчева сама си „пише легендите“.

Мистични медитации от Хазрат Инаят Хан

Stalik (19 октомври 2011 в 13:19)

Необяснимо е какво прави тази книга в категория „психология“. Това четиво няма НИЩО общо с науката психология!

Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд

Kiril (18 октомври 2011 в 21:40)

Точно обратното Lord Henry е самият Oscar Wilde .

Хвърчащата класна стая от Ерих Кестнер

drackon (18 октомври 2011 в 17:38)

Всичко от Кестнер е великолепно!!!

Хвърчащата класна стая от Ерих Кестнер

Иво (18 октомври 2011 в 16:42)

Великолепен роман, просто великолепен

За писането: Мемоари на занаята от Стивън Кинг

Delavina (18 октомври 2011 в 12:34)

Страхотен писател — успял е с една книга да въвлече читателя в неговия свят! Книгата е невероятна и много полезна:))

Дъщеря на Албион от Антон Павлович Чехов

Маги (18 октомври 2011 в 08:48)

Велик!

Чехов е един от любимите ми руски автори.

А този вариант на превода е страхотен.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван (18 октомври 2011 в 02:32)

(П.п. Май не беше уместно да слагам този пример — та книгата е препълнена с такива проницателности. Или трябва да копирам всичко, или — нищо, но … ;D (: )

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван (18 октомври 2011 в 02:26)

Мисля, че когато човек погледне на случилото се като на една 50 годишна окупация, съветско робство, някак си се оправдава тази гнус която се е акумулирала тогава. Оправдават се и „Българите“ управляващи. В контекста — чудно как сега всеки пита защо младите хора не искат да живеят в България — та не е ли очевидно кой е виновен за това, чия попара сърбаме…

(:

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван (18 октомври 2011 в 02:18)

Моля, моля — не е толкова черно, или поне има някой бели точици — аз също съм подрастващ, но трети ден си лягам в 2 през ноща от четене на репортажите. Това е нещо гениално, което не сме заслужили.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван (18 октомври 2011 в 02:13)

Задочни приятелю, радвам се да те чета! Моля те, убеден съм, че си прочел книгата. Тогава знаеш, че надежда има. Следвоенната ни окупация, която може би ти си имал нещастието да преживееш — свърши. Сега светът се променя отново. Ще има хора като Георги Марков винаги. Както и ще има и от другите. Няма значение, нали сме тук!. Поздрави!

Проклетисаната гора от Елин Пелин

Лебедев (18 октомври 2011 в 02:13)

Много хубава притча, току що я прочетох на книга и реших да проверя има ли я в интернет. Има я и това е много хубаво. Елин Пелин не е включвал това произведение в издаваните с негово съгласие и участие сборници, не го е харесвал. А в него има толкова универсални послания и обобщения, не е трябвало да се отказва от него. Съставителите на послесмъртните томове със съчинения на писателя са прави да включат „Проклетисаната гора“ — поздравявам ги за вкуса и преценката им, сигурно всички са покойници.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван (18 октомври 2011 в 02:04)

Нещо нищо не схващам, да се надявам че аз съм причината, но може ли някак си да ми стане по-ясно написаното? Например — запада (ЗапАда също, но това е друг въпрос) , че не бил различен от България — за кога става дума? През средновековието, през 50тте години на 20ти век или днес? Защото скромните ми познания ме карат и за трите да отхвърля тази еднаквост… Коя е тази същност? , Кои са тези страхотни хора? Че то всичко е еднакво навсякъде, но трудните неща са различни — докато в България е трудно да кажем да осъдиш някого, във Великобритания не мисля че е твърде лесно да заобичаш някого…

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван Керековски (18 октомври 2011 в 01:58)

Ееех, не издържах да прочета всички коментари до тук — явно че сме недорасли да преглътнем отровата на онези години. Колко гениални и проницателни са репортажите на Марков! Факт — бидейки роден през 1991-ва година, нещата които са ме удивлявали и които са ме карали да си блъскам главата оттогава насам — " Защо е така в България? " , за пръв път се изясняват по директен, безспорен начин. Ясно ми е ако искате защо когато изразя едно недвусмислено мнение по дадена тема (на хора от по-старото поколение главно) настават смут и замазване. Защо когато искрено се усмихна на някоя прашасала чиновничка (да кажем), просто й се усмихна — тя ме гледа като експонат от зоологическа градина.

Сещам се в момента за неговото сравнение на двете действителности — западната и нашата, той ги съпоставя в увода както наивна детската рисунка и плетеница от сложни руни , символи и тайни знаци — та още е така! Всички на запад (все още) си представят живота като очевиден и прост — отива се на училище, завършва се университет, установява се на работа, оженва се, изгражда се семейство, пенсионира се, погребва се. И отново. Докато в нашата действителност човек (все още) не знае от кой ъгъл какво дебне, "дай първо да … пък после… " …

Мисля си — и те са гении. 50 годишната ни следвоенна окупация да я поверят на продали сърцето си (… и стигнали до върха на стълбата…) българи, тези Съвети…

Във възторг съм, благодаря на тези които са публикували репортажите в интернет.

Поздрави!

Анастасия от Владимир Мегре

lena77 (18 октомври 2011 в 00:25)

Като чете тези книги, на човек му иде да литне така невероятно влияят с зареждащата си енергия! Всичко е прекрасно, майсторски написано! Благодаря на автора.