Читателски коментари

Невероятна… Току що приключих храма на ветровете, веднага започвам тази част…

Me like it!!

Това е любимата ми поредица от книги, много харесвам и филмите също! Аз обичам приключенията и мисля, че тази поредица е точно за мен!!! Невероятен стил има Роулинг.

Хареса ми да прочета книгата :)

Като започнах, си казах, ама че странно започва, дали през цялото време ще говори с този език? Но щом се включиха хората и се развиви действието ми стана наистина интересно и не спрях, докато не свърши.

Хубави идеи и приятен изказ.

Ако статията на Каравелов беше написана и публикувана днес, тя щеше да понесе критика, че съдържа език на омраза. Но, такъв е бил духът на времето. Хората са имали привилегията да бъдат по-искрени в публични и политически изказвания.

Без да считам всички турски начинания за запъртъци, аз намирам тази статия за интересна, защото ми разкрива нова, непозната досега часица от онова не толкова далечно време.

Книгата е доста приятна и интересна за четене.Единственият и недостатък,е може би това,че действието се развива по-бавно от очакваното.Началото,много не ми хареса,и реших да я оставя,НО СЛЕД ВРЕМЕ РАЗБРАХ каква огромна грешка съм допуснал.Автора определено успява да създаде една реалистична картина пропита с най-малки подробности,за времето,зкoетo се отнася романа.Определено си заслужава всяка секунда.:)

прекрасна книга — двубоя м/у характерите на двамата главни герои те държи постоянно под "пара " и те кара да тръпнеш за развръзката …………

Aз също харесах тази книга, на моменти ми беше трудно да я чета (особено този с цезаровото сечение), но не останах изнанадана от нищо, напомня ми на „Не без дъщеря ми“…

Авторът хипотезира върху целта на пътуването на Наполеон до Египет, а именно търсене на тайната на вечния живот. Сиера ни разказва и за детството на Христос в Египет и за това как той е бил посветен в тайните египетски учения и е бил повлиян от египтологията (празника Кръщение Господне). В книгата имаше една сюжетна линия, която ми се видя леко изкуствена и развали общото впечатление от книгата. И да, Сиера се доближава до Дан Браун, но тази книга не можа да ме заинтригува толкова колкото книгите на Браун.

Не очаквах, но книгата ми хареса. Колкото до филма: както при всички филми по книги, и в този случай книгата е за предпочитане. Друго си е сам да си изградиш представата за героите. Винаги когато съм гледала първо филма, а после съм чела книгата, съм си представяла героите като актьорите, които са ги изиграли.

Книгата е много добра, макар че не мога да я оценя с максимална оценка. Прекалено много ретроспекции, прекалено много отклонения и авторови съждения…Предполагам, че някои биха го сметнали за предимство, но повествованието така се накъсва, че четох с голяма мудност, на места ми се искаше да прескачам или дори направо да се откажа от четенето. Иначе образите са описани и развити блестящо, повечето с голяма доза ирония и сарказъм, някои са смешни и жалки, други те отвращават, трети предизвикват любов, топлота, възхищение. Всичките тези прояви на човешкия характер, всичките недостатъци, низки желания, стремежи към богатство, блясък и фалш, пороци, както и великодушието и добротата, съществуват и до днес, макар и в друг вид и степен.

Книгата е актуална, а не на последно място — Уилям Текери притежава типичния английски хумор, който те разведрява по време на четенето. Книгата си заслужава!

Пределно достоверни научни представи, увлекателна фабула, пълнокръвни пейзажи и общества, философски разгърната вяра в хармоничното начало — всичко това без съмнение нарежда „Отвъд безмълвната планета“ сред най-добрите научно-фантастични произведения на 20-ти век, въпреки, че романът е писан през първата му половина. Високият талант на Клайв С. Луис изключително улеснява въображението на читателя, но също и разбирането му — не само за живота на един друг свят, но и за нас, непознатите на самите себе си обитатели на Безмълвната планета.

Това е най-добрият роман за княз Дракула излизал досега. ’’Дракула’’ на Брам Стоукър е втори в тази моя класация.

Много ми хареса книгата, сюжетът се препокриваше с някои други заглавия, но като цяло беше различна, вълнуваща и много интересна.

Произведение на Фокнър в превод на Кръстан Дянков се казва „Врява и безумство“, така че всякакъв спор е обречен.

Харесвам книгата.Един по-различен вариант на ’’Ромео и Жулиета’’.

Абе честно да ви кажа…книгата не струва! Всичко изглежда прекалено изкуствено и нагласено — думите на героите,описанията на действията им.. И не мога да разбера тоя Емилио Салгари какво толкова ги е намразил тези индианци. Да ги петни колкото си иска,но те не са чак такива зверове. Пък и да са..нима не избиват белите,защото те са им нахлули в тяхната земя,грабят техните територии,убиват техните бизони и прочие. Но всъщност какво може да се очаква от човек/имам в предвид Салгари/,който не е излизал от Италия. И въобще не може да бъде сравняван със Майн Рид и Карл Май,които са най-великите в жанра.

Твърдението, което сте написали, не е вярно. Има дума БЕЗУМСТВО. Можете да проверите тук: http://rechnik.chitanka.info/w/безумство

Другият вариант за сверка е „Речник на българския език“ и по-специално том 1 букви „А-Б“.

Има нужда от редакция. Например в българския език дума „безумство“ няма. Думата е БЕЗУМИЕ.

След „На изток от рая“ това е второто произведение, което прочетох на Стайнбек. Очевидно обаче ще изчета де що има пуснато от него тук. Толкова богата палитра от персонажи и характери описани толкова задълбочено и правдиво съм срещал само при руските класици. Всичко се чете на един дъх и е толкова потресаващо истинско. Със сигурност всеки един читател ще намери себе си сред някои от героите или ще иска да прилича на поне един от тях.