Читателски коментари (за „Сенки от мрака “ от Линда Хауърд)

Жестока книга! Прочетох я на един дъх и горещо я препоръчвам на всички фенове на любовния роман. Обожавам тази писателка Линда Хауърд, а това е един от най-силните й романи, които съм чела. Благодаря на сайта, че го има и че ми даде възможността да прочета тази книга.

Прекрасна книга.Страхотен сюжет.Хареса ми най-вече че е застъпена една наистина сериозна болест ,която засяга най-вече всички млади момичета.

Страхотна книга. Държа ме в напрежение до последната страница!

Продължавам с коментарите си за книгите на Линда, отново за вас тази нощ :) Ще оставя поредицата Макензи за следващия път, а сега ще се спра на свободните романчета. Не мога да не започна с моите два най-любими, които си поделят златния медал, а именно „Сенки от мрака“ и „Онази нощ“. Това са безспорно най-добрите книги на Линда в Читанка досега. Общото — експресивни диалози, сюжет с „разтеглено“ действие, т.е. и двете героини са представени от ранна възраст с детската си любов. Мъжете хмм, не са класически красавци, но са „мъжкари“, нещо средно между южняшки мачо, каубой и ранна версия на Дж. Клуни (ако си падате по подобни момчета). Образът на Роана (сенките) е по-добре разработен от този на Фейт като психологическо развитие, вътрешен драматизъм, самовглъбеност, но пък Фейт е по-земна и много по-малко романтична. С мъжете какво имаме — Уеб е хладнокръвен, но разумен и достатъчно страстен тип. Грей е огън, представих си го като героя на Бандерас в „Десперадо“ — това само за визуална справка. Героините не са съвършени красавици, дори Роана е описвана като грозновата и посредствена, Фейт — като чувствена. Липсва олимпийски секс отново, но сцените са създадени добре — филмовия им еквивалент — „Първичен инстинкт“, „Дива орхидея“ (ах този Микиии) и „9 седмици и половина“. Това, което моментално се набива на очи и в двете книги е разбира се криминалният елемент. Неразкритото убийство на Джеси и изчезването на бащата на Грей. Този елемент е доста добре „омесен“ с любовната история и в двата романа, така че да не се получи нито крими със секс-сцени, нито любовен буламач с опит за крими. Сега разликите — в „Онази нощ“ се набляга на похотта повече, отколкото в „Сенките“, където романтиката и физическото желание не са толкова брутални. В „Сенките“ секссцените започват съвсем в начален етап, търпят нещо като пауза и към края отново развитие, докато в другата книга, почти на финала на романа, но затова пък съвсем интензивно — говоря за чифтосването. Любовта между Роана и Уеб е „осъзната взаимно“, докато между Фейт и Грей — не, поне според мен и се идва на това в един къден момент. Иначе и двете героини обожават и обичат мъжете откакто се помнят. Диалозите и в двете книги са в типичния за Линда стил, добивате чувството за сленг или както аз го наричам „децентна грубост“, но не са тъпи, както би следвало да се очаква за жанра и определено на места силно забавни. Нямате усещането, че си говорят дебилно-влюбени тъпаци и не се добива представа за лишени от хумор хора. Ценното в случая е, че книгите са „съвременни“, т.е. нямаме глупави рицари, принцове и прочее тъпотия. Е има го момента с „богатото момче“, но на мен специално това не ми пречи. Роана е девственица, ама Фейт е вдовица, така че има баланс и в това. Накратко, действията и в двете книжки се развиват в малки градчета дето всеки се познава с всеки, имаме отхвърлен от обществото герой (Уеб), респективно героиня (Фейт), както и борбата им за място под слънцето. Рабира се, това са две книжки, които не са нито класическа литература, нито пък Линда е от ранга на Дж. Остин например, та затова няма да превъзнасям книгите като шедьоври, но държа да отбележа, че ако някой иска да „скача“ в жанра, тези си заслужават дори пред „Птиците умират сами“, която аз лично недолюбвам, но за това друг път. Не мога да сравня Линда и с имена като С. Шелдън и Д. Стийл, но мисля, че тя пише просто различно, не с идеята за мега бестселър, а за достатъчно добро романче, което да не го забрави човек много дълго време. За мен тя е съпоставима с Дж. Макнот като стил и ефект на писане, както и многократно превъзхожда имена като Х. Греъм, К. Мейсън (за Бога!), Дж. Линдзи и още мн. мн. други! Харесвам я повече от Н. Робъртс, но това е защото в романите на Норчето има глупости като призраци, ала Батман превъплъщения и т.н, а тези фантастики аз не ги намирам удачни за жанра в този му вид.

Много моля дамите (и господата), четящи моите коментари, да не ги възприемат нито като „опит за литературна критика“, нито като огледален образ на възприятията ми. Забавно ми беше да изложа гледната си точка на възможно „най-прост“ език и в духа на жанра, така че да не остават съмнения за действителната стойност на книгите и да не се губи време в препускане сред неподходящи такива. Предполагам, си давате сметка, че не говорим за интелектуални експлозии в душата, като напр. „Разум и чувства“, „Ана Каренина“, „Триумфалната арка“, „На изток от рая“ и …да не изреждам повече, че просто е море, не не море, а океан!

Много благодаря за комантара на Кода Боар. Беше ми интересен. А книгата наистина е много хубава. Хареса ми сюжета и проследяването на героите. Много увлекателна.

много не ми допaднa слaбия хaрaктер нa глaвнaтa героиня,то бивa бивa всепоглъщaщa любов aмa бaж толковa ,инaче книгaтa кaто цяло не е лошa !

Прекрасна книга

Книгата е интересна,но наистина Роана ми е малко слаб образ,в сравнение с другите героини от книгите на Линда Хауърд.Но пък за мое голямо очудване не можах този път предварително да определя убиеца.

Историята е добра, но ако трябва да направя сравнение между " Сенки от мрака" и " Онази нощ", мен лично повече ме грабна „Онази нощ“! Тази история като че ли беше претсказуема, може би заради главната геройня слабохарактерна и само да и щракнат с пръсти и е готова на всичко. Уж много влюбена, ама тая любов граничи с наивност, никакви принципи никаква гордост и това е дразнещо. Иначе криминалният момент беше добър! Оценка: 5 от 6

Честно казано на мен ’’Онази нощ" ми хареса в пъти повече от тази книга и засега оглавява класацията ми за най-добър роман на Линда Хауърд. Казвам го, защото видях, че масово правят сравнение именно между тези две книги. А относно "Сенки в мрака’’ мога да кажа, че тези сватби между втори братовчеди и секса между татко и дъщеря ми дойдоха малко в повече… не че в реалния живот не се случват подобни извращения (визирам най-вече втория случай). И споделям мнението на част от коментиращите, че главната героиня Роанда на моменти дразни с липсата си на гордост и любовта си към Уеб. Ясно е, че е травмирана и околните са правили всичко възможно да стъпчат самочувствието й още от ранна възраст, но все пак… Иначе, ако изключим тези малки подробности, книгата е добра като замисъл, а стилът на Линда е доста лек и приятен за четене. Категорично не съжалявам, че я прочетох, но определено няма да влезе в графата ми ’’най-любими’’ :)

Страхотна е .През цялото време докато я четях ме държа под напрежение .

Интригуваща и завладяващо. Нещо красиво претворена през призмата на години страдание и мъка. Спира дъха!

Страхотен роман!

съгласна съм за характера на героинята. всички я мачкат, а тя си мълчи. абсолютно нелогично като се има предвид че властта е в нея. сюжета много ми хареса и докрая не знаех кой е убиеца. обаче трябва да кажа че всичките тези извратени семейни отношения ми дойдоха в повече.