Читателски коментари

Някои хора не харесват Сидни Шелдън,защото пише само нереални истории.Но според мене върху реалното имаме поглед всеки ден,истинският читател търси нещо, което да го вълнува,да го завладява-именно онова,нереалното-вълшебното. Не само „Греховете на светците“ заслужава да бъде прочетена,аз Ви препоръчвам и „Лице“,"Лекарки","Непознат в огледалото","Гневът на ангелите","Когато утрото настъпи" и „Насън или наяве“.Разбира се,Сидни Шелдън е написала още много хубави,дори уникални книги,но това съм чела и то ми е харесало!

Наистина книгата е добра.На мен ми прави удоволствие да я чета и най-интересната част,разбира се ,е да правиш паралели с твои познати,но по един по-различен начин не толкова осъдително,колкото от гледна точка на начина ,по който те са придобили недостатъците си :] А и разбира се изследваш собствените си страхове и се опитваш обективно да се вгледаш в себе си…което никак не е лесно .

Сър Стивън Рънсиман сам по себе си е епоха в медиевистиката.

Неговата „История на Кръстанасните походи“ и „Падането на Константинопол“ са забележителни книги, които и досега не са остарели.

„История на Първата българска империя“, както е оригиналното заглавие на книгата, е изключително авторитетна и досега за англоговорящите и изобщо западните медиевисти. Класическият подход и донякъде византоцентричният поглед на Рънсиман изправят неговите интерпретации на изворовите данни срещу голяма част от традиционната българска историография, включително и срещу част от спорните трактовки и датировки на Васил Златарски. Книгата на Рънсиман е ценена от безспорни авторитети като Георгий Острогорски и Луи Алфен, както и от по-нови изследователи като Сърджан Пириватрич.

Като всички трудове на Стивън Рънсиман, „История на Първото българско царство“ е не само сериозно изследване, но и увлекателно написана.

Поне сложи един Spoiler alert като ще пишеш за любими моменти..Така не се прави.

не защото съм преживяла това,

не защото съчувствам,

не защото не мога да пиша,

не защото обичам да чета написаното,

но харесах и искам да ти благодаря ,

че написа,за да прочета,

имах нужда,разбрах го…

Една от любимите ми книжки от детството. :)

Добър разказ ! Има потенциял за повес ! Дано прочетем повече нови творби !

Абсолютен шедьовър!

Често решенията и действията на героите, породени от присъщи човешки недостатъци имат глобално значение за хода на повествованието.

Какво би станало ако крал Робърт не бе пил от виното по време на лова?

Или Нед Старк бе подтиснал чувството за чест и дълг и фиктивно бе признал властта на Джофри?

Именно майсторското изразяване на тези недостатъци във всеки от главните герои прави романът толкова реален и в същото време художествено съвършен!

Просто страхотно!!!

Да…и когато у някого е заложена известна доза агресия, известен стремеж към надмощие, колко лесно те се превръщат в кръвожадна жестокост. Почти ми настръхна косата, докато четях. Наклонности, превърнати в ужасяваща проява. И е изумително, че на подобно място, при подобни обстоятелства, здравият разум (или остатъците от него) е безсилен срещу първичните инстинкти, срещу страстта да убиеш, да нараниш, да се наложиш със сила. Изумително е колко опияняващи са тези наклонности, като зараза, с която не можеш да се бориш.

Завършекът е наистина покъртителен — контрастът между неведението и донякъде нехайното предположение, че децата играят на война и между реално случващото се, на границата между Живота и Смъртта. Препоръчвам горещо книгата на всеки!

Предлагам да преместите „произведението“ от научно-популярния раздел в хумористичния. А автора да бъде прегледан от специалист, дано не е късно…

Книгата се базира на живота на Мария Хесус де Агреда (Синята дама — Blue Nun). Тя успява да покръсти някои индиански племена преди испанските мисионери да пристигнат в Америка чрез метода на билокация. Авторът споменава и за някои интересни проекти като хроновизия и използването на звуци за стимулирането на различни функции на мозъка, които си заслужава да се проучат допълнително. Също така научаваме, че нищо не е случайно.

Прекарах приятни мигове с романа.

Това е една страхотна книга. Пъти по-добра от филмът, който с нищо не ме впечатли. Препоръчвам я на всички, които още не са я прочели.

Шедьовър, какво друго да кажа… Лично на мен, след прочитането на Малазан всяко друго фентъзи е като детска приказка.

Между другото, другият автор който пише за Малазанската империя — Йън Есълмонт, е на същото ниво — уникално. Надявам се неговите книги също да излязат на български.

Толкова много истини… До сега се отнасях резервирано към нашите съседи - турците. Благодаря на автора, че ме накара да прогледна! /За съжаление той вече не е между нас/

Абсолютно съм съгласен. Определено книгата променя светогледа на човек. Сега замислям втори прочит, че опрелено имам пропуснати неща

За почитателите на Дийн Кунц няма да е изненада завладяващият сюжет, напрегнатото действие, което на моменти те оставя без дъх, и разбира се, философските въпроси, които оставя на читателите, след като са прочели книгата…

За незапознатите с творчестото му — ако харесвате книгите, които ви държат в напрежение и не можете да ги оставите, преди да сте прочели и последната им страница — не губете време, и се присъединете към огромната тълпа фенове на този майстор на трилъра — Дийн Кунц

Всеки има книга която го е накарала да започне да чете.Мен ме накара точно тази книга и цялата поредица.

Не помня кога я прочетох за първи път, на 10 , на 11, на 12 не знам. Не помня и колко пъти съм я препрочитал. От тогава винаги е на нощното шкафче до главата ми. Просто отварям на някоя страница и потъвам в един прекрасен свят. Великолепна книга.