Читателски коментари

Двойната Лотхен от Ерих Кестнер

Slavena (14 юни 2011 в 01:50), оценка: 6 от 6

Чела съм я на немски! Все така впечатляваща!

За мишките и хората от Джон Стайнбек

Slavena (14 юни 2011 в 01:48), оценка: 6 от 6

Аз намерих много истини!

2018

Slavena (14 юни 2011 в 01:39), оценка: 6 от 6

За съжаление! на там вървят нещата…

Дамата с рентгеновите очи от Светослав Минков

Slavena (14 юни 2011 в 01:38), оценка: 5 от 6

На мен пък много ми харесва разказът!

Старогръцки легенди и митове от Николай Кун

Slavena (14 юни 2011 в 01:37), оценка: 6 от 6

Задължително трябва да се прочете!

Приключенията на Лукчо от Джани Родари

Slavena (14 юни 2011 в 01:35), оценка: 5 от 6

Доста добра поредица! Като бях малка, много обичах да си я препрочитам! И много развива въображението!

Махалото на Фуко от Умберто Еко

Slavena (14 юни 2011 в 01:32), оценка: 6 от 6

Книгата е само по себе си сбита библиотека (от над 3000 книги) Умберто Еко е велик, гениален… в последствие си записах толкова много факти от книгата и започнах да се ровя аз библиотеки, Интернет. Проумях много неща.

Бариерата от Павел Вежинов

Slavena (14 юни 2011 в 01:30), оценка: 6 от 6

Най-любимата ми повест на всички времена! И най-любимото българско произведение… ох… изключителен Павел Вежинов!

Дюн от Франк Хърбърт

Slavena (14 юни 2011 в 01:29), оценка: 3 от 6

на мен нещо не ми привлече особено вниманието тази книга

Сонети от Уилям Шекспир

Slavena (14 юни 2011 в 01:27), оценка: 6 от 6

Изключително добри преводи! А Шекспир пише просто шедьоври!

Пътеводител на галактическия стопаджия от Дъглас Адамс


В тази книга има много, много истини!

1984 от Джордж Оруел

Slavena (14 юни 2011 в 01:25), оценка: 6 от 6

Чете се на един дъх! Наистина е вечна… не знам до колко е утопична или антиутопична, но има и огромна доза романтика! Трябва да се прочете!

Всеки мой дъх от Джудит Макнот

nushii (13 юни 2011 в 23:49), оценка: 5 от 6

Хареса ми ,много книгата.

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

Вълчо (13 юни 2011 в 22:41)

Прочетох коментарите на много от вас (предимно негативните ).

Един съвет от мен ( не е задължително да ме послушате)книгите се четат за отмора. Това първо, второ замислете се че колкото и наивна и плоска да е книгата (според вас) тя възпитава цености в търсене на доброто. Моята племеница (която е на 10) харесва книгите (четем ги заедно) детето веднага осеща „простите“ податки на автора за добро и лошо . Та моето мнение е, че книгата е двупластова единия пласт е за големите, обичащи фентазито кото просто забавление, за отмора и бягство от действителния свят, другия като възпитателна мярка за младите подрастващи хора на които им трябват тонове идеализъм на фона на всичката помия която се излива около нас. Та не му мислете много за разните там логистики и други подобни. (Ако искате реална и брутална книга четете „Игра на тронове“ или Биографията на Марчинко)

Дребнио волен народ от Тери Пратчет


Наистина прекрасен превод — особени адмирации за речта на самите дребосъци, забавлявах се повече отколкото при оригинала :)

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

gost (13 юни 2011 в 21:46)

Ами, просто е. :)

Тези, които критикуваме поредицата, сме чели и други поредици, където тези неща, които ти пропускаш, въобщене са наблъскани и не пречат на читателя и повествуванието. Ако да би правил така и този автор, би спестил много време на много хора. Колко жалко обаче, че плащат на килограм. :(

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

Ивето (13 юни 2011 в 16:23)

Аз също съм силно впечатлена от поредицата! Чета я, защото въздейства на въображението ми по страхотен начин и изобщо нямам нужда да се замислям за теология и военно дело, а за много по-човешки неща…Това е приказка бе хора, за какво му е на някой да търси пробойни, защото нещо в описанието не му е логично….има толкова стилове, които не са фентъзи:))

Улица „Консервна“ от Джон Стайнбек

Цонко Стаменов (13 юни 2011 в 15:41)

Моето лично мнение е че „Гроздовете на греха“ е най-добрата му книга.Мисля да прочета и тази,надявам се да неостана разочарован.Както от „Тортила флет“.

Зеленият път от Стивън Кинг

Rony (13 юни 2011 в 12:20), оценка: 6 от 6

Изключително въздействаща книга! Поражда размисли — за добро и зло, които ни заобикалят, но и които са в самите нас, коренят се в самите нас, за значимостта и същевременно — за незначителността на човешкия живот, за отношенията между хората, за низостите, които само човек може да причини на човека, за равносметките, които изправеният пред Смъртта прави, за страховете на убийците, знаещи, че Краят настъпва след няколко минути. Както и за истинските чудеса, които съществуват около нас, но остават незабелязани, незапомнени.

Ще завърша коментара си с два неточни цитата — „За пореден път унищожавахме онова, което не можем да създадем“ и „Понякога спасението и проклятието за еднозначни“… Считам, че Стивън Кинг, авторът на многобройни книги на ужасите, се е докоснал до мъдростта. „Зеленият път“ го доказва!

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов


че БКП е искало да станем СеСеРе

Мисля че реално Тодор Живков не е искал да ставаме ССР, но е лъгал, защото е искал ресурси от русия и най-важното да си изплатят заема.