Читателски коментари

Здравейте, Ева,

иска ми се да ви отговоря, защото е напълно възможно да се появят и други критики, относно използването на таро, кабала и реални исторически събития.

Първо за таро и арканите. Съществуват толкова много разновидности на таро,

достатъчно е човек да потърси из нета съответната информация и ще го залеят — ангелско таро, таро на златната зора, таро на света на духовете и т.н. и т.н., да не изреждам.

Таро, също така, не е точна наука и нямам скрупули, относно спазването на някакви закономерности. Със същото право можеше да ме обвините, че ако в книгата си имах елфи, те не могат да са с розова кожа и жълти очи, защото в никое друго фентъзи не са. Естествено розовата кожа и жълтите очи на елфите могат да ви дразнят, но аз имам правото да си измисля именно такива елфи.

За богомилството — вие казвате, че не сте дочели книгата и това е ваше право, което не оспорвам. Но ако я бяхте прочели, мисля, че нямаше да твърдите, че в книгата има богомилски нишки. Най-вече, защото в книгата ми не съществува христянството като религия, а богомилите са еретици по отношение на христянството. Също така развитието на съответния конфликт в книгата пък съвсем няма нищо общо с богомилството.

Държа да подчертая, че „Демон, юда и магьосник“ е фентъзи. Книгата няма абсолютно никакви претенции за историческа или каквато и да е била друга достоверност. Вдъхновена е както от българския фолклор, история и обичаи, така и от много други и различни източници, но само толкова. Тя не е научно-историческа, не е трактат по употребата на карти Таро, а е художествена измислица.

До Аце — благодаря за интереса. Още не съм измислила заглавие на втората част, но се надявам скоро да си изясня този въпрос и ще пиша.

Първите две книги от поредицата бяха много увлекателни. Третата на моменти имаше увлекателност на моменти много бавно се развиваше действието. Това се повтаря и в последната част. Като цяло се оказва, че поредицата не струва вече толкова, има други автори, които успяват да те държат в напрежение докрай, без да се забравят в описателни повествования.Последните две книги от поредицата просто едва дочетох и на моменти като станеше скучно ги оставях за дни, докато пак се насиля да ги дочета.

Прочетох и четвъртата последна книга (Inheritance) от поредицата. Тя, както и „Бризингър“ ме разочароваха не само заради начина, по който завърши историята, а и заради изключително бавното развитие на събитията. Личи си че Паолини, в желанието си да напише прекрасна поредица, се е олял с взаимстването от Толкин, но точно поради тази причина е пропуснал няколко съставки от „рецептата“ и човек остава с усещането за нещо недовършено.

Отбелязвам си че е започнал поредицата на 15 годишна възраст, което е похвално, така че се надявам следващи негови книги да бъдат на по-високо ниво.

Все още не съм дочела книгата, а и се чудя дали ще го направя, като тийнейджър бях запалена по подобни истории, в началото това, че има доста вплетени нишки от богомилството и кабалата ми се стори забавно, но точно и това ме издразни и по-специално факта, че се използват картите таро, а дори не е спазена номерацията им, но може би това пък да е идеята на автора, а аз просто не я разбирам.

Книгата си заслужава четеното. Като изключим поразтегнатото действие, неочакваният край е удовлетворителен. Няма да съжалявате за отделеното време.

Книгата е много добра. Държи в напрежение от първата до последната страница. Заслужава си отделеното за четене време.

Един от любимите ми разкази от бълг. автор!!!

Обичам всичко написано от Марио Пузо.Но тази тема…. Жалко, че е изхабил таланта и последните си дни да ми разказва за тази шашава фамилия, за която няма нищо свято.

Древният враг беше първата книга на Дийн Кунц, която прочетох, наистина ме грабна и доста ме психира историята. Но бих споделила, че след тази книга прочетох още няколко на Дийн Кунц и останах разочарована, защото според мен бяха прекалено предсказуеми и поради това тръпката от ’откриването’ беше на много ниско ниво.

Ива, аз си позволих преди време да коментирам лошия английски и безумния постинг на Шумков. Неясно по каква причина модераторите вместо да разкарат неуместното му писание, забърсаха само моя коментар…

’Трогателен’, както казвате вие, или ’pathetic’ както казват тук. LOL!

С риск да прозвучи грубо, но въпреки трогателният Ви коментар, господин Шумков, не мога да остана безразлична към немалкото допуснати от вас грешки.

Това дали е продължение на Чарлстън? Имената на героите ми звучат познато, но книгата съм я чела много отдавна и не съм сигурна.

Тази книга я четох преди около 15 години. Това, което си спомням е, че я прочетох на един дъх. Номер едно в жанра. „Шепоти“ също е много силна.

Книгата е невероятна .

Изключително интересна книга ,всички книги на Софи Кансела са много увлекателни и вълнуващи.Четат се толкова бързо просто не можеш да се отйъснеш от книгата.

Не ми хареса. Нито сюжетът, нито героите, нито начинът, по който авторката поднася историята.

За съжаление последните две книги няма да ги видим преведени.

Страхотна.Много слабо оценена.

НЕВЕРОЯТНААААА…..

Това е една от най-хубавите книги.Чела съм я поне 20 пъти.