Читателски коментари

Много интересен роман е! Четох го, когато бях в 5ти клас и смея да кажа, че доста ми допадна. Чете се лесно, после трудно се помни, но това не е важно!

Съжалявам, но е точно обратното. И най-елементарното сравнение го доказва — за знаещите английски то не подлежи на съмнение. Работата е там, че Свинтила превежда сонетите от руски език — при това от прекрасния в поетично отношение, но един от най-неточните преводи — този на Самуел Маршак. Маршак беше известен тъкмо с това, че пишеше поезия в духа и по мотиви на превеждания от него автор — историческо-естетическите условия в страната му толерираха подобно отношение към оригинала (да си спомним преразказите на Борис Заходер по „Мечо Пух“, които до момента минават за преводи). Още в първия ред на първия сонет има голямо смислово разминаване, второто четиристишие на български е буквален пренос на превода на Маршак — даже римите му са запазени и т. н. и т. н. Преводът на Валери Петров може да не е така „изгладен“, може да звучи грапаво на моменти, но е наистина превод на онова, което пише Шекспир, доста точен за преводна поезия. При него се усеща и вътрешната връзка между преводач и поет, неизбежна, когато човек се залавя да преведе цялото творчество на един поет и драматург

любимата ми книга от Джоана Линдзи. Страхотна е.

Почерпете се с мъдрост, колеги. Велика книга.

Доколкото си спомням, Свинтила прави своите преводи от руския превод на Самуел Маршак. Валери Петров владее отличен английски, макар и за такава гигантска работа, като превод на целия Шекспир, не е изключено да е ползвал някъде подстрочници. За това, какво е Шекспир, може да ни стане ясно само от оригинала. Преди Валери Петров много от преводачите са го „облагородявали“, замазвали са изрази, които биха могли да минат за „просташки“, „цинични“ и т. н., изглаждали са стила му според изискванията на епохата си.

Много ми харесах и двете книги.Изчетох ги за 5 дни.

Напълно съм съгласен. Всеки който разбира английски ще забележи също и че преводът на Свинтила е превод, на текстът на Петров е по-скоро собствена творба по мотиви от Шекспир.

Аз също съм съгласна, че цялата поредица е страхотна. Наистина си заслужава човек да я прочете. Никой няма да съжалява.

Много хубава книга.

Нищо общо с „духа“ на играта. Някои доста наивни моменти: уж е фентъзи, а пък доста от героите имат типични американски/английски имена: най-фрапиращо — Майкъл и Денис. Ама пич, измисли някакви фентъзи имена, тези не се връзват.

Изсмукана от пръстите история — нещо като хард-вариант на „Острова на съкровищата“ с фентъзи уклон. Не мога да разбера защо преводачите на поредицата превеждат под линия имената на местности, градове, кораби и други под линия. Очевидно авторите смятат че езикът говорим в света на Диабло и английския са едно също; както в американските филми извънземните задължително говорят английски: тъпо.

За разлика от „Завещание от кръв“, тази е пълно… сещате се.

Да така е велика е!

Малко е посредствено, но има и нещо интргуващо. Идеята за много сън и развитието на действието около това не я бях срещала другаде..

Книгата е така добре написана, че на моменти човек наистина започва да вярва, че всичко в нея се е случило в действителност. Жалко, че никъде не мога да намеря продължението и, удоволствието щеше да е пълно.

Рядко добър автор.

Велика книга.Друго да се казва (или по скоро да се пише!) не е нужно.

Книгата е много сериозна за любовен роман. Много е хубава и дълбока. Браво!

Великолепно.

Значението на последният стих е: „Да живее богиня Фрина“.

Книгата е строхотна!Много изчерпателна като медиц.информация,описани много детайлно наболелите въпроси в сферата на здравеопазването и проблемите в обществото.Благодаря на колежката,че е имала смелостта да покаже размерите на алчност на лекарите,хора,които се кълнат в Хипократовата клетва за дълг към болните!Всички работещи в тази сфера го виждаме,но никой не е имал куража да го опише така добре.Браво на Рени Стоянова,една силна жена!

Трудно я прочетох, малко мудна ми дойде на места, но все пак си заслужава :)