Читателски коментари

И тази книга от поредицата е много добра, хареса ми.

За последно, Елемаг, оценявам бялото ти знаме и примирителния тон, но не оценявам внушенията които се опитваш да прокараш зад него. Напълно запознат съм с целия спектър от тракомани почвайки от Фол, Дуриданов, Гайд, Ценов, Чилингиров, Табов и твоя, и Зиези, и Щурмана, и всички от този сорт серсеми. Не те могат да ме впечатлят или фалшивите им теории. Така че не аз а ти попрочети още и по възможност истината.

Айде със здраве.

Момчета, моля ви да обърнете внимание на това, че обсъжданото произведение е в жанр „Фантастика“, което би трябвало да ви наведе на мисълта че… текущите спорове са излишни.

Освен ако ви доставя удоволствие авторът на произведението да чете вашите коментари и да им се смее.

Пита се в тракоманския случай — защо древните българи които уж според някой били траки, са се заели МАСОВО да променят старите тракииски имена на градове? Отговор на този въпрос създателите на тракоманията нямат, а това оборва цялостната тяхна представа. Защо

Доростол става Дръстър, Круни — Карвуна, Трансмариска — Тутракан, Одесос — Варна (по името на втория по големина град в Балхара), Бонония — Бъдин, Берое — Боруй, Пулпудева — Плъвдин, Анхиало — Тутхон, Лихнида — Охрид, река Аксиос — Вардар

И прочие и прочие…

Отговора е очевиден, но не и когато манипулатори се крият зад маската на евроатлантизма, умереността, толерастията, гейовщината и какво ли още не.

Оле какъв чаршаф, какво чудо, каква глупост. От нея разбираме че ти не почиташ тракомана Йордан Табов, които твърди че цар Приам има българско име идващо от думата Прям, което е равно на турската квази история представяща Агамемнон за Ага Мемнун — чист и велик пратурчин.

О не, ти като истински ’умерен’ тракоман скачаш в бездната на книгата на Д.Даскалов, от която, без съмнение може да ти се завие истински свят, както и личи от цялата историческа каша в главата ти. Е, разбира се на конкретни извори ти отговаряш с епитети, на конкретни доводи — с общи съчинения-разсъжения тип седмокласник на поправителен…

Жалка история.

Съвременният човек (разбирай новите поколения) мисли все по-рационално и крайности като твоите са обречени на отхвърляне, че и на присмех! По-горе бях казал, че не очаквам да зачеркнеш работата си, но можеш да „еволюираш“ към по-гъвкава позиция. Повечето историци обаче трудно боравят с общи формулировки. По разни причини и според характера си, много често залитат към крайни и изкривени варианти на събитията. Когато изворите на информация си противоречат формират „някакво“ мнение според.. накъдето духа вятъра!

В постинг № 14 човекът говори за „братовчедските народи от Тракия до Средна Азия, близки на персийците.“ Според него, като спорим ние говорим за едно и също нещо. Това е неговата гледна точка! Вероятно има предвид ниската езикова дивергенция — по оста Балкани/Памир хората в древността са се разбирали много по-лесно отколкото днес. Аз го разкритикувах, защото това ми стои твърде размито и обхваща половината индоевропейски свят. Т.е. явно и аз не съм имунизиран от стремеж да конкретизирам. Какво се получава — и той, и ти, и аз говорим неща, които се припокриват, поне частично. Той говори много общо, Аз извеждам българите от западните скити, а ти сe вторачваш в източните иранци (пак скити в по-широк арийски смисъл). Херодотовите скити често се назовават и с други имена. Очевидна е връзката им и с одвъдуралските народи. Подплатена археологически! На тебе какъв ти е проблема ако Българите са се изяснили като народ сред.. Западните Европейски скити? През първи, втори век те се смесват с тракийски преселници на север. Паралелите в културата са предостатъчно. Накрая Траки и Скити след много брожения местят столицата южно от Дунава и отвоюват провинциите от империята. Чети Д. Даскалов, „Българите — потомци на царствените скити и сармати“ и си моделирай мисленето в практико-логическа насока. Вместо това, ти ме занимаваш пак с думички: конща (къща) било от Таджикистан. Сръбското „кућа“ сигурно е от уйгурското кушча. Не щеш да те сравнявам със Спароток, но ето че пак като него процедираш. „Пх“, „Кх“ и другите придихателни звуци се запазват до късно в някои езици — санскрит, тракийски, келтски, най-често обаче се променят в меки и твърди съгласни. Не е нужно античен тракиец или скит да може да се справя с днешен български. Старите балкански и скитски наречия се развиват закономерно до днешните „славянски езици“, така наречени. Затова, хайде стига с тези полуаргументи!

* * *

Hе вярвам, че Българи = Мизи. Oт друга странa, Балканци се разселват на север, а Българите идват оттам, откъм Украйна. Затова приемам, че Ние из основи сме си скитски народ, сключил антиимперски съглашения със свободните траки. Следват войните. По-късно по религиозни причини Словени става синоним на Българи. Но това е вече друга история.

Айде със здраве и по-леко с трансконтиненталните миграции.

Книгата много ми допадна,няма да съжалявате ако я прочетете!

Не е от най — хубавите романи които съм чела, но е увлекателен

Линк за картата, че горния не работи:

http://alfa.kachi-snimka.info/images/klz1341438808n.png

И последно за думата Къща!!!

Тя се среща и до днес в само 5 страни

България

Иран

Авганистан

Таджикистан

и провинцията на Уигурите в Китай

ето карта:

http://i212.photobucket.com/albums/cc81/tankistabg/bulgaryan/zzzzka6ti2640×480.png

Когато фактите говорят, дори тракоманите мълчат!

В България вече векове се шири повсеместно „научната“ формулировка, че текстът на заглавието на труда на Паисий Хилендарски от 1762г.

трябва да се чете на новобългарски, като " История славянобългарска".

Има обаче сериозни научни аргументи, че заглавието е било подменено от ,,славнобългарска’’ на славянобългарска.

Кой и защо е направил фалшификацията? Това е въпрос, който тепърва българската наука трябва да изяснява?

Заглавието на Паисиевия труд не е маловажно, защото то е свързано с произхода на българския народ — една от най — фалшифицираните теми векове наред. Оказва се, че в подкрепа на фалшификациите и манипулациите за ,,славянските’’ му корени е използвано е делото на св. Паисий Хилендарски. Така от разстояние на времето на великия българин се приписват неща, които той никога не е писал.

Официална българска историческа наука и до сега премълчава или не забелязва фактът, че историята на францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата — в 1761 г. е озаглавена „История на България“ и в нея липсват тези „славянски“ залитания и акценти. В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите. ,,История на България’’ от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.- http://www.promacedonia.org/bk2/index.html

Първото печатно издание на историята на Христаки Павлович , която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена „ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ“ , но не и славяно болгарская. Ето корицата й -http://ziezi.net/1/pan_files/image006.jpg

Корицата на книгата на Паисий — https://sites.google.com/site/runiistoriaii/_/rsrc/1322090513511/istoria-slav…

Графемата, която не може да бъде „етъ“, а е голям „йеръ“ (Ъ) — https://sites.google.com/site/runiistoriaii/istoria-slavanoblgarska-ili-slavn… , поради което трудът на св. Паисий Хилендарски е

,,"История славЪнобългарска", или ,, славнобългарска’’.

Митът за славяните — кой и защо го е създал — http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/slavqni.htm

До пенчо — Паисий пише история СЛАВНОбългарска!

http://www.youtube.com/watch?v=fbi7cMo7_m4

Променянето на Славнобългарска в славЯнобългарска е една от най големите медиино-исторически манипулации. Питай които и да е човек, завършил класическата гимназия да ти прочете точно за какво пише Пайсий

Относно звуците в азбуката, е видно, че елемаг си играе на шикалки и се опитва да зарие с пръст следите на тракоманската фалшификация. Самия виден тракоман и светило за хора като Елемаг — Дуриданов, признава в книгата си, че траките не биха се справили с това да говорят на днешен български, а разликите в фонетичния състав са толкова големи, колкото между индианският и индииският езици.

Смехотворно е да се каже че траките магически са усвоили цялата гама от най-български звуци които те нямат. Смехотворно първо защото по същото време други народи са имали тези звуци (индо-иранските арииски народи), и второ, защото да кажеш че траките не само са взели тези звуци, но са загубили характерните за тях КХ, ПХ, и прочие, граничи с това да твърдиш че траките са започнали да говорят изцяло нов език, защото с новите звукове идват нови думи.

Или с други думи — елемаг признава че тракииският език е изчезнал.

Забавно е да се говори за някакви трако — славяно — пеласго — илиро — мизо — гето — гото — мирмидонско или друго компонентче, което уж било оформило българите. Абсолютна пошлост.

Струва ми се, че най-дълбоката причина за да се появи тази най-сложна и най-пъстра историческа безмислица търсеща българи зад всеки храст на балканите се корени в това, че авторите които са я съчинили, и читателите й, са изучавали миналото на летописите, в които се редуват десетки имена на народи за малък период от време, но не са посочени стилизирано приликите и разликите между тях. При този тракомански метод историята се разглежда като хербарий от сухи етнически названия, които трудно могат да се различат едни от други. И затова произволно за улеснение на негодния умстен багаж, възниква миражът, че зад тези имена се криеят едни и същи народи, или по точно народ и това непременно трябва да е българският.

Рencho, няма никакво отказване от „славянския компонент“. Напротив, той е подсилен, доколкото трако-скитите са тестото, което формира днешните славянски народи. Скитите са обявени за иранци едва от 19 в. насам, но по-старата, а напоследък и съвременната руска историография извежда руснаците именно от тях. Русите не говорят персийски, следователно и прадедите им в Скития не са били ираноезични. Просто е, стига човек да не е предубеден от извехтели теории. С траките проблемът е подобен. Траки е прозвище на отделни, но сродни племена. През късната Античност няма данни за езикова бариера от двете страни на Дунава. В споменатите по-горе трудове на Вл. Георгиев всъщност се изследват тракийски думи, които имат почти пълен съвпад със старобългарски. А и с днешния ни език. Освен това първите „словени“ документално са засвидетелствани в наши документи и то употребено като синоним на българи. Изводът.. не знам, дали ти се набива на очи? Прочети първите четири изречения в Постинг № 18. Като изключим иронията, там опонентът Артаван по същество е изнесал голяма част от истината. Тя обаче му изглежда съвсем невероятна, странно! Да, за някои това е абсурд, но затова пък приемат за чиста монета, че сме късни пришълци от Бактрия и Хиндукуш. Къде е логиката, кажи ми?

Ботев и Паисий ще спят спокойно. Славянска езикова общност има, но е кръстена по имперски: „Славата“ е за Русия, а не за нас! Ако искаш вярвай си в трите „уникални“ компонента, ако не, потърси, мрежата е пълна с инфо във връзка с гореказаното. Така сам ще си съставиш мнение.

Поздрав.

..Коментар за другите бисери на Артаван:

1. Това, което се е случило в Галия и Британия НЕ Е задължителен модел (сценарий) за събитията на Балканите. Впрочем французите не твърдят че галите са изчезвали някъде, напротив, гордеят се с галското в себе си. В Англия е същото, но в друго съотношение.

2. При малкото налични надписи на тракийски, нелепо е да се говори за пълната му фонетична реконструкция. Вл. Георгиев е направил, каквото е можал и си е заслужил уважението. Относно звуците „ж“ „ч“ „ш“ и пр. всеки филолог ще потвърди, че те се появяват в по-късно време поради закономерното озвучаване. „Кът“ например става „Къща“, при все, че и двете думи ги има и днес.

Oстров Тамбукту. Автор Марко Марчевски.

Тази книга не е в списъка на книгите, които трябва да прочета през лятото, но аз получих препоръка от един блогър да я прочета. Действието се развива по време на Втората световна война. Удивително начало- млад българин завършил медицина попада в Александрия. Съдбата го среща с турчин роден в България, който му помага да си намери работа при един англичанин. Описанието на кръчмата на турчина — хлътнало под нивото на калдъръма прозорче, през което слабата дневна светлина едва се процежда… Описанието на задаващата се и връхлитащата малката яхта буря в Индийския океан — силно ме впечатлиха. Дотук не видях никаква пропаганда. Малко прилича на Робинзон Крузо, но това е добре, защото и ние си имаме нашият Даниел Дефо. Оцелелите от корабокрушението и попаднали на остров Тамбукту се срещат със света на местните т.н. диваци, с реалностите на японската окупация на острова и със спасението си в лицето на английския военен кораб. Споделям мнението на продавача на книги на площад Славейков, който ми каза, че това е една от най-хубавите книги, които е чел.

Насериозно ли взехте иронията ми? Странно. Не нихилизъм, а точно обратното имах пред вид. Ако продължаваме с всички сили да се отказваме от славянския компонент в нацията си, ще трябва да пренапишем историята си наново, където и Паисий, и Ботев, и Левски, и Каравелов, и Вазов ще се окажат…руски шпиони (тъй като тук чета, че руснаците са измислили славянството, за да ни преметнат) — те всичките са ни смятали и за славяни и са поддържали тезата за кръвната ни връзка с останалия славянски свят — Русия, Сърбия, Чехия, Словакия и т. н. Независимо от многото смески, които са ни оформили, продължавам да вярвам, че съм потомък на славяни, прабългари… и малко траки. Нито се гордея с това, нито се срамувам от това, просто ми харесва. Новите теории, често създавани в угода на някаква политическа доктрина, според мен са опасни — те могат да объркат личността и да я хвърлят в нихилизъм. Та, както се беше провикнал Паисий: „поради что ся срамиш да ся наречеш болгарин“, пишейки именно „славяно-болгарска“ история, струва ми се и досега трагично актуален вик. И жалко от което.

И иначе не е невъзможно да се види дали един народ съществува или не. Всеки език има свой собствен звуков регистър, които в едни езици съдържа повече звукове а в друг, по-малко. Това е първата разлика между езиците. Затова когато българските езиковеди започнали да изочават езика на траките, те с изненада открили нещо коетпо може да учуди доста от някой несведущи в езиковата материя хора. Оказало се че в езика на траките липсва цял блок от звукове, обичайни и характерни за българският език — Ъ , африкатите Ч и Ц, и небнозъбните фонеми Ж, ДЖ, Ш… Същевременно при траките е имало звукове като КХ, ПХ, ТХ, които не се срещат в днешният български език. Но тъй като тази особеност се знае, най-вече от траколозите, но не е известна на повечето историци, по долу помествам източника:

V. Georgiev — Introduction to the History of Indo European Languages, Sofia, BAS, 1981, p114, или на български — В. Георгиев — траките, 1979 стр. 60

Гръбнака на тракоманската теза почива на представата че готи, гети, траки, скити, мизи и българи са един народ. Те чудодеино били коренното население, което оцеляло в непокътнат вид и само сменяло свойте имена, наричайки се след 6 век Мизи или Българи, и в този си вид вече с името българи оцелели до наши дни. Добре би било разбира се, ако можеше да се докаже тази идея. Защото с някаква ефирна лекота тя присъединява в едно всички по-ранни и по-късни обитатели на балктаните. Но със същата лекота някой може да пренапише и историята на който и да е друг народ и да обяви например, че никакво нахлуване на франки в земите на Франция не е имало, и старото население — Галите, по собствено хрумване се преименували на Франки и така се образувала Франция. Друг пък може да измисли че Англия живее и до днес същото население, което е живяло до Древността, и да си представя че там някогашните келти са решили да се нарекат англи, и никакво нахлувнае на англи, сакси и брити не е имало. А като резултат може да си представи, че накрая никакво велико преселение на народите не е имало, и че древните хронисти просто са си измислили своите исторически съчинения.

Гледам доста критикари на тази уникална книга. Да, уникална е. Написана с много топлота, любов към хората, чувство за хумор. Стилът е прекрасен — без маниерничене, лек и изящен.

Във времената, в които живеем, уви подобна книга не е лъжица за всяка уста.