Читателски коментари

готина е . много се смях. на повечето книги им липсва хумора

Да не забравяме, че прототипът на Швейк е самият Хашек, който в началото на Първата световна война също се е правил на болен и идиот. Все пак е приет в армията, но както повечето чешки войници, дезертира при руснаците. Идва революцията и предишният бохем и гуляйджия се включва в Червената армия, като комисар.

П.С. За почитателите на Швейк ще кажа, че в Google Books има „Швейк в руски плен“ от Карел Ванек. Много е интересна и се надявам да се забавлявате с щуротиите на Швейк. Ако имате въпроси за книгата, напишете тук коментар - следя коментарите на любимите си произведения.

Книга която винаги ще се чете. Ще се чете от всички четящи хора на всякаква възраст. Просто книга доказана във времето.

Доста глупава и посредствена книга. Скучни герои, скучна сюжетна линия, повърхностни диалози, не ми хареса изобщо.

През цялото време се прозявах и чаках нещо да се случи, но не би.

Не съм съгласна с твърдението, че „Под игото“ е най- добрия български роман. Но е творба, която спокойно можем да наречем класика. Смятам, че всеки българин би трябвало да прочете романа.

Хареса ми простия сюжет на романа. Прочетох го както се казва на един дъх … и то няколко пъти… Препоръчвам го! :) Заслужава си да прочетете цялата поредица…

Много добра кримка, напрегната, интересна и със запомнящи се персонажи.

Великолепна книга, но съм дълбоко отвратен от родоотстъниците и техните неграмотни коментари, защото може ли да наричат „глупости“ 30 000 жертви от Априлското въстание, мъките на вдовици от Батак, Карлово, Копривщица и Перущица или действията на мъжете, които са застрелвали семейството си и са се самоубивали, за да не попаднат в ръцете на турците? Ние много богата история и култура, с която трябва да се гордеем и когато някой започне да оплюва историята ни, нека се сети за Онгъла, Върбишкия проход, Ахелой, Траянови врата, село Ключ, Клокотница, Търново, Дряновския манастир, Вола, Шипка, Сливница, Одрин, Чаталджа, Дойран, Добро поле или река Черна. Единсвеното хубаво нещо е, че още има млади четящи хора. Това е най-добрият български роман, истински шедьовър разкриващ събитията през 1875–76 г.

Книгата е хубава. Бих я прочела отново.

Романа е хубав, добро фентъзи, имената на някой герои ми звучат като от соца, но това не може да се отрази на моята добра оценка.

Да, все пак не е Джон Уиндам!

Според мен фабулата е доста…, как да кажа елементарна.

Парафраза на войната между Севера и Юга в Америка, на фона на трифидите, разказана от външен наблюдател, който става насила хроникьор на събитията.

А, да! Има и споменати индианци за цвят.

Действието е насочено повече към взаимоотношенията между човешките индивиди, а между човешката раса и трифидната фауна и последиците за хората от нея, каквато е била основната идея на Уиндам.

Все пак се усеща желанието на автора да заклейми изкуствено, гротесктното общество на капитализма с елементи на робовладелчество.

Честно казано, очакваш повече от книгата.

Не ми хареса стилът на този писател- разтягане на локуми, понякога дори липса на всякакво действие, излишни подробности, затрупва ни с имена, които не можем да запомним, а и защо ли да ги помним…Някои глави дори ги прескачам. За пътви път ми се случва филмът да ми хареса повече от книгата.

Направо ме плашат толкова положителни отзиви, за тази, определено, слаба книга. Отдавна слушам за нея, но отвратителната корица ме отблсъкваше. Днес все пак реших да и дам шанс и признавам — в началото се зачетох с интерес. Образите и на четиримата бяха добре описани, с праводоподбна житейска история.

Оттам нататък обаче, сюжетът става не плосък, а толкова тъп, че чак вдлъбнат. Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа? И каква беше вината им, за която бяха наказани?

Чисто психологически книгата е абсурдна. Не дава никакви изводи и насоки или по-скоро дава неправилни. Четиримата пострадали, бяха само наивни, но се блъскаха яко за оцеляването си, по всички възможни за тях начини /и от сравнително честни/. А единственият, който спечели от всичко, беше изманикът?

Това ли е мечтата и идеалът на автора?

Извън контекста — схемата за забогатяване с мейлите е точно толкова безсмислена, колкото и схемата на ВИП такситата.

Препоръчвам на автора да понаучи доста неща за психологията, преди да се зхаване да пише нещо ново. Признавам — има талант, описва пълнокръвни образи и интересни случки. Но му липсва общият поглед, абе липсва му въображение за интересна идея. Всички в книгата бяха тотално аутсайдери /включително и Виктор/ и си останаха такива докрая.

И още нещо — много народ се хвърля да пише за живота на богатите, без да има най-малка представа за това. И се описват направи смешни неща.

Любимата ми книга на Стивъв Кинг

Велик роман!

За мен беше изкючително удоволствие да го прочета, не можех да се откъсна от книгата!

Сега започнах да я чета отначало, за да се потопя отново във атмосферата й. Първия път я прочетох с учебна цел, сега ще го направя за лично удоволствие.

Много хора ме разубеждаваха да я прочета, че била твърде „сложна“ и скучна, сега наистина не съжалявам изобщо, че я прочетох.

Епичен… Истински шедьовър… Истинско пиршество… Роман, поразяващ с обхвата на въображението!

Хубава е книгата, най-малкото заради ясно разграниченото добро от злото, героите са „прости“ — идеално добри или абсолютно покварени. Сюжетът привързва и възпитава с идеализма на отношенията. Самата история е доста наивно скроена, както и другата сага „Капитан Драйфус“, но това е без значение на фона на поставената цел на творбата. Тук ценността не е в достоверното звучене, а в призива към хуманност и яркия драматизъм! Атмосферата и впечатлението са такива, че повечето герои явно са прототипи от живота на автора.

Книгата е страхотна!Продължението и "Кажи „Да“-също!

На мен също не ми хареса този роман.

Започва доста обещаващо, след това обаче ми идва доста наивен :

-Заклеваш ли се ?

-Заклевам се.

Направиха ми впечатление някой несъответствия като например:

Бояновски е каторжник в Сибир, окован в вериги, цяла година работи в мината.

Изведнъж се връща в Петербург и става готвач при царя, като е подложен на изпит и се оказва, че докато е бил в рудника се е научил да готви и най-изтънчените ястия.-там където са им давали ядене по 1-път на ден? и не са виждали дневна светлина с дни, а продуктите да ги сготвиш тия неща от къде?

Има и други такива моменти ама няма да се задълбочавам.

В интерес на истината, приемам критики всякакви и ги забравям още по-бързо. :) Преводът просто не си струва човек да се главоболи прекалено, така или иначе го направих за удоволствие, а не гонейки земна слава. :)