Читателски коментари (за „Душа назаем “ от Тихомир Димитров)

  • 1. Иван Богданов (19 юли 2012 в 19:44)

    Направо ме плашат толкова положителни отзиви, за тази, определено, слаба книга. Отдавна слушам за нея, но отвратителната корица ме отблсъкваше. Днес все пак реших да и дам шанс и признавам — в началото се зачетох с интерес. Образите и на четиримата бяха добре описани, с праводоподбна житейска история.

    Оттам нататък обаче, сюжетът става не плосък, а толкова тъп, че чак вдлъбнат. Как така и на четиримата герои се случиха съвпаденията в рамките на няколко часа? И каква беше вината им, за която бяха наказани?

    Чисто психологически книгата е абсурдна. Не дава никакви изводи и насоки или по-скоро дава неправилни. Четиримата пострадали, бяха само наивни, но се блъскаха яко за оцеляването си, по всички възможни за тях начини /и от сравнително честни/. А единственият, който спечели от всичко, беше изманикът?

    Това ли е мечтата и идеалът на автора?

    Извън контекста — схемата за забогатяване с мейлите е точно толкова безсмислена, колкото и схемата на ВИП такситата.

    Препоръчвам на автора да понаучи доста неща за психологията, преди да се зхаване да пише нещо ново. Признавам — има талант, описва пълнокръвни образи и интересни случки. Но му липсва общият поглед, абе липсва му въображение за интересна идея. Всички в книгата бяха тотално аутсайдери /включително и Виктор/ и си останаха такива докрая.

    И още нещо — много народ се хвърля да пише за живота на богатите, без да има най-малка представа за това. И се описват направи смешни неща.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.