Читателски коментари (за „Трийсет и пета и други години “ от Анатолий Рибаков)

В този втори роман, Рибаков се е концентрирал основно върху Сталин и неговата безмилостна разправа с довчерашните му другари и съучастници.

Параноя, лудост и желание за уникалност и месианство водят поредния кървав диктатор по добре утъпканата пътека на унищожението на всичко красиво, добро и значимо, в преследването на недостижима и утопична химера — болшевизма.

За партийците, които избива не ми е жал, те просто живи се самоизяждат, като котило слепи плъхиве, зазидани в стена.

Отваряш нета и виждаш — разстрелян, убит, загинал при неизяснени обстоятелства, самоубил се, рядко някой е бил пращан в ГУЛАГ. Но тия същите нямаше да са по-различни от Сталин. Същата е съдбата и на семействата им, както и на палачите от НКВД.

Прошка няма и не може да има.

Цитати:

„Умният тиранин винаги гъделичка народа, на думи, разбира се, а на дело го унищожава.“

„За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх.“

„ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие.“