В края на миналия век, когато за първи път изгълтах първите две книги от тетралогията на Рибаков, бях удивен, как нещо толкова лъжливо, безумно и жестоко като болшевизма е оцеляло десетки години. Автора ни дава ключа за разбиването на този оплетен ребус, чието разгадаване и до днес не е по силите на много хора. Аз лично бях изгубил отдавна илюзиите си, знаех че поколения са съществували в измамна реалност, но не съм очаквал, до каква степен митологемите и заблудите ще продължават да властват над много люде години след краха на СССР, в XXI век.
Сам Рибаков има сложна съдба — заточен е в Сибир за три години, по ноторно известния член 58–10. За контрареволюционна агитация и пропаганда е изключен от университета и комсомола. Но е имал късмет, избегнал е Гулаг и разстрела. Този му роман е силно автобиографичен, писан е тайно над двайсет години и е издаден чак в годините на късната Перестройка.
Воюва през голяма част от ВСВ и достига чин майор.
През 1960 година е напълно реабилитиран.
Убеден, че към момента се справил с външните си врагове, Сталин се готви да консолидира абсолютно властта си и да се разправи с вътрешните си такива — мними или реални. Подготовката за „Големия тереор“ е в ход и милиони ще загубят живота си, за да засити поне за кратко той натурата си на безпощаден кръволок! Започва 1934 година…
Чета за него сега, и ясно виждам паралелите с Путин, негов духовен приемник, почитател и съмишленик — мании, преиначаване на историята и лъжи. И кръвожадност, ни капка жал не съзирам.
Но най-гнусни са ми хилядите Саша Панкратов — смачкани и унищожени, унижени и тероризирани, те са вярвали сляпо в непогрешимата Партия и Вожда ѝ , писали са прочувствени писма и извинения, клели са се във вярност, признавали са несъществуващи грешки и вина, пълзели са на колене. Познато до болка, нали…
Цитати:
„Резултатът — само той има значение. Ей-така се върши работа! За едни е трудно, за други всичко е лесно. По-рано е било лесно само на онези, които са имали пари, сега — на онези, които имат власт.“
„Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него.“
„Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.“
„Но народът, разбира се, трябва да бъде убеден, че страданията му са временни, че служат за постигането на великата цел, че върховната власт познава нуждите му, грижи се за него, защитава го от бюрократите, каквито и постове да заемат те.“
„Държавата — ето религията на руския човек, той тачи царя като бог. И се подчинява. И не иска никаква свобода! Свободата би се превърнала във всеобщо клане, а народът иска да има ред.“
P.S. По-лесно се вниква в историята, сега когато цялата информация е на няколко клика в нета. Биографиите на героите и събитията се навързват много ясно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.