Октопод от Марко Незе
Тази книга имали нещо общо със серияла ,,Октопод’’?
Краткият втори живот на Бри Танър от Стефани Майър
Много добро разклонение към поредицата здрач
Моята борба от Адолф Хитлер
Идеята ми беше,че прекалената толерантност не е много добра за нацията.Нация,а не държава.В тази държава(България)живеят различни националности.Или поне те се самоопределят като различни.Има арменци,турци,евреи.Цигани(ако можем да кажем,че циганите са някаква нация).Но държавата(все още)се казва България и това предполага,че нацията,която е с предимство трябва да са българите.А какво се случва на практика?Евреите си гледат банките и чрез пресата и партиите ни насъскват един срещу друг.Ние се караме те обират дивидентите от това.Циганите правят каквото си искат и не признават никакви закони.Получават помощи и категорично отказват да работят.Само кражбата признават за достойно занимание.Не искам да мислите,че се възприемам като Хитлер,но виждам прекалено много прилики между това,което той е писал(макар и редактирано и цензурирано)и това,което е днес в България.С всеки изминал ден става все по-зле.Която и партия да направи правителство няма да се оправи положението,защото самата система предполага корупция и безотговорност.Сами трябва да се оправим,но няма да стане с подлагане на другата буза,защото като свършат бузите ще ти поискат и задника.Ще го дадеш ли?Колкото до думата-не и знам етимологията(не се сещам за българска дума заместник на тази)и произхода,но щом повече ти харесва нека е заплаха.Това е в знак на добра воля и желание за диалог а не за взаимни обиди,които не са в полза на никой.Горенаписаното важи само ако си от българската нация.Ако си различен не го чети!Може да ти се стори расистко.
Мини-книжка за личните финанси от Рая Христова
Интересното е, че пропускаш основното. Ако беше обърнал внимание, щеше да забележиш, че Рая Христова е предоставила безплатно изключително полезната таблица, посредством която можеш да управляваш личните си финанси и попълвайки редовно информацията, да следиш в какво състояние са.
Именно по подобен принцип фирмите/организациите, които са в добро финансово състояние, управляват паричните си потоци.
Ето и таблицата: kadebg.com/wp-content/uploads/2011/03/budget-ot-kadebg.xls
12 мита в българската история от Божидар Димитров
Добре изложено обяснение, благодаря!
Михаил Аталиат — „История“
***
…мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название…",
„…българите са мирмидонците…“
*
Зонара, речник
Пеонци — латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи."
Йоан Цецас, „Хилиади“
„Пеонците са българи“.
Фулко, френски свещеник, описание на първи кръстоносен поход 1096 г.
„Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum“ —
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници“.
карта от 4 век от Св. Йероним (331–420), той е написал името на нашите земи в античността — Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти — на владиката Евсевий Кесарийски (270–33 , наричан „баща на църковната история“. Картата е запазена в препис от 12 в.
Йоан Цеца — „И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.“ (ГИБИ10 с. 104)
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)
Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51–52).
Касиодор (VI век, римски историк) пише, че „Българите са стар мизийски или илирийски народ“
Енодий Тицийски (473–524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
В „Кратко житие“ на Св. Климент Охридский (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът — охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи…“
Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите („тракийски“ народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. „Сега те биват наричани българи“, казва той.
Йеросхимонах Спиридон в своя летопис „История во кратце о болгарском народе славенском“ пише, че първият български крал (rex), който се заселва от двете страни на Дунава през 986 г. пр Хр. се казва Иллирик.
„Летопис и Родословие“ на поп Йовчо от Трявна — 1786–1855 г. — Първият български княз е бил по тези земи в 1184 година пр.Хр.
Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f
„…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes…“
Г.С.Раковский — „Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги, кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им (че гръцките описатели много странни речи писани с «б» са писали с «п» върху това можеме наведе много примери).“
Г.С.Раковский — „Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.“
„СЛАВЯНИ“ е термин от 16-ти век, с който погрешно се обозначават и обединяват термините СКЛАВЕНИ и СЛОВЕНИ. Тези названия обаче през 6–10 век са означавали различни неща. Който се срамува да го наричат „славянин“ трябва преди всичко да уточни (след като се информира) кое от двете прозвища има предвид.
Значението на „СКЛАВЕНИ“ е спорно, но надделява тезата, че това са племенни общности — съюзници или подчинени на Българите и/или Хуните, защото редовно се споменават редом с тях при нападенията на Балканския полуостров.
„СЛОВЕНИ“, напротив е по-късно засвидетелстван термин от 9–10 век и в старобългарската литература се среща де факто като синоним на „БЪЛГАРИ“. СЛОВЕНИ са били староверците — носители на чистата непокварена вяра в Христос, запазена сред населението от двете страни на Дунава. До Борис I войните между България и Византия на практика са подклаждани от религиозни противоречия. Измисленият „хански“ период всъщност съвпада с разгара на борбите между автентичните християни и имперските монофизити, които днес се наричат „православни“. Всичко това е кристално ясно, колкото и на разните официозни историци да не им се ще да го признаят.
…"Словени и Блъгари" в старата ни книжнина се употребяват равнозначно и няма никакви смислени доказателства, че се касае за два народа, още по-малко пък толкова отдалечени и различни.
Естествено, преводът „Слявянобългари“ е спекулативен и подвеждащ. Целта е внушението, че два народа са се слели в един — което е откровена манипулация.
. . .
В етногенезата ни най-решаваща е ролята на „местните“ — античните балканци (Трако-илири), допустимо смесени с малоазийско население. Напливът на римляни (италийци) е меко казано символичен.
Има също и „външни“ — 1. Избягали на север Дако-мизи, които се завръщат и отвоюват старите земи от Империята. 2. Други сарматски племена от северо-изток, които също участват в Реконкистата и допринасят политически в изграждането на бъдещата Българска държава.
Сред групата на „външните“ етнонимът БЪЛГАРИ е бил доминиращ. Допуска се старинно соларно-култово значение на корена — разпространен в Черноморските области в предишните епохи.
Не вярвайте на отмрелите малоумни стари теории за прабългари-иранци от Бактрия, русокоси славяни от Припятските блата и унищожените местни Траки, най-вече! Версията, че античното балканско население било изтрито от земята или редуцирано е най-голямата глупост, фалшификация и предателство в Новата ни история.
Б.Д. е един порочен човек, политизиран „спящ“ агент на издръжка, изпълнява си успешно задачата да обърква представите на честните хора. Аз съм от музейния бранш — всички сме пропищели от него!
Речник на Нищото от Милан Асадуров
Много приятно с добро чувство за хумор.
Една забележка относно „Влад III Тепеш Набучвача“. Прякорът на Влад е Цепеш — от цепеница (кол), защото е заповядвал да набучват противниците му на кол. Когато румънците (даките) се отказват от българската азбука (на братовчедите си мизите), са принудени да въвведат „t“ със запетая под буквата за означаване на „ц“. При изтърване на запетаята Цепеш може да бъде прочетено като Тепеш. По подобен начин означават „ш“ като „s“ със запетая под буквата. „ъ“ означават с „а“ с „качулка“ отгоре.
Отбой в полунощ от Уилям Уортън
Любимата ми книга на Уортън
Страхотна книга!
История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов
Няма смисъл да се чете това недоразумение. Слаба и откровено заблуждаваща книга. Оценка 1-ца.
Последна любов от Уилям Уортън
Прекрасна!
Състояние на страх от Майкъл Крайтън
Това е типичният стил на Крайтън — от „Джурасик парк“ дотук стилът му изобщо не се е променил. Истината е, че самият Крайтън и донякъде Кук създадоха този стил и жанр в литературата — екшън, смесен с доста добре проучена и сериозна наука.
Аз лично съм доволен от книгата (както и от останалите на автора)- по-сериозно от това нямаше как да я напише, без да превърне романа в сух и глуповат доклад по тема, на която иначе така и не обръщам внимание.
Ехаааа! А па я да не знам… Ей сега отивам да разкажа на комшиите да се просветлят и те, да прозрат светата истина:)
Чак ми е неудобно да споделя, че тази книга мноого ме разочарова. Стори ми се ужасно повърхностна с този до болка втръснал холивудски стил (особено като взеха да се случват по 5 смъртни заплахи на страница, но героите, макар и съвсем неподготвени за това оцеляваха ли оцеляваха и вършеха геройство след геройство). Финалът пък направо беше потресаващ. Разбира се имаше няколко изречения, които ме накараха да се замисля сериозно върху темата за еко-бизнеса, но предвид рекламата която чух/четох очаквах доста по-сериозно произведение.
Моят живот сред индианците от Джеймс У. Шулц
„Благословена от бога страна! Не съм виждал по-прекрасни места от обширните слънчеви прерии и величествените, възвишаващи душата с грандиозността си планини. Радостен съм, че не се заразих от златната треска, иначе навярно никога не бих опознал отблизо този край. Има неща, далеч по-ценни от златото, например животът, свободен от грижи и всякакви задължения, животът, който ни носи всеки ден и всеки час частица удовлетворение и радост, въплътени във вълнуващи епизоди и приятна умора. Ако аз също се бях отправил да търся злато, може би като другите щях да стана богат, да се върна в Щатите и да се заселя в някое убийствено скучно градче, където най-интересните събития са църковните празненства и погребенията!“
За едно не си прав… трудолюбието у нас (БЪЛГАРИТЕ)… Съжалявам, че трябва да го кажа, но е така
Търсим космически цивилизации от Карел Пацнер
Хареса ми.
Непокорено сърце от Джаки Мерит
Прочетох я на един дъх — страхотна е — наситена със страст !
Престолонаследникът от Нора Робъртс
Романа е много интересен. Краят е невероятно романтичен.Още сега се залавям за следващия от поредицата. Няма да се спра докато не прочета всичките.
Още прилики между индианците и българите — трудолюбиви са.
И двата народа имат обичая крадене на невеста ако бащата не дава дъщеря си или пък ако тя не е съгласна ;)
Даването на пари и имот за „купуване“ на булката имало и при българите.
В миналото траките и българите също са взимали ако поискат много жени за съпруги (също както индианците).
Читателски коментари