Читателски коментари

Кода Беар,

Много ме зарадва коментарът Ви така както и съвсем уместните, но не достатъчно често правилно схващани съпоставки.

Не помня до сега да съм попадала на мнение и оценка за любовен роман, в което да се което да се поставя и взема под внимание въпроса за мястото на творбата в световната литература.

Макар че може за друг да изглежда травиално и изключително незначим по същественост въпрос, да прочета написаното от Вас ми достави голямо удоволствие.

Липсва ли все още нещо от книгата? Просто искам да знам, дали пропускам нещо?

На мен книгата ми хареса, както и всички останали книги на Грегъри.Заслужава си да се прочете, особено ако се фен на Филипа Грегъри :)

В ателието е „Занаятът. Легенда за драконовия дар“, чака проверка, но аз и така я прочетох. Лошото е, че е много кратка :)

Тази книга е голям майтап :). Ако искате нещо за четене, което да ви забавлява и да не ви натоварва, прочетете я!

Имайки в предвид жанра, обожавам Кристина Дод.

Да, да, това е част от неговата легенда. ;-) Всъщност той е поляк от руски произход (роден в СССР), като дете с майка си се преселва се в Полша. През войната наистина участва в партизанското движение срещу немците. Всичко останало е фантазия, уви. ;-)

Много ми хареса, на един дъх я прочетох.

Чел съм книгата отдавна, но още тогава някои елементи ми се сториха „старомодни“. Въпреки това разказите си ги бива и определено могат да се нарекат „класика“ в научната фантастика.

Който харесва книгата задължително трябва да прочете и нейното „продължение“ — „Черният дом“. Книгата има връзка и с „Тъмната кула“ и е много добра по мое лично мнение

Иван Богданов е изказал най-смисленото мнение за тази книга. Не съм напълно съгласна с него за пълнокръвните образи, за мен бях доста неубедителни. Всъщност може би бяха започнати добре в главите, които ги въвеждат, но липсата на добра психологическа обосновка на поведението им впоследствие ги направи неубедителни.

Може би идеята е добра, но реализацията е пълна с наивитет, фактологически и логически грешки. Ще дам някой и друг пример:

В петзвездните хотели багажът не се носи от крупиета (те работят в казиното), а от пиколо. Жената на вуйчото не е леля, а е вуйна.

Един от героите шведи бива ограбен в Петербург и остава по гащи и потник. Дават му дрехи назаем, за да се прибере, но когато пристига вкъщи, той има багаж за разопаковане, който в крайна сметка не разопакова. Този багаж е достатъчен, за да тръгне с него на ново пътуване.

Повтореният на цели праграфи при получаването на имейлите беше по-скоро досадно отколкото внушаващ нещо похват.

Мда, слабичка е книгата за жалост.

Книгата е много силна, по-скоро психотрилър. Ужасът идва от реален човек, а не от нещо, бродещо навън в тъмното. Един от шедьоврите на Краля.

Настръхваш, докато я четеш… това е чувството

Боже, боже, цели двама души са определили това посредствено книжле като шедьовър (гласували са с 6). Направо не е за вярване. Както и да е, книгата е много слаба — слаб, на моменти дори глупав сюжет, слаби и неубедителни герои, никаква интрига и изобщо развитието на любовната история е толкова неправдоподобно, че няма накъде повече.

Хареса ми, много.

Много нетипично, но ми хареса. Историята с призраците според мен трябваше да се разгърне повече. И наистина човек в началото се чуди мъжа призрак ли е или не?

Така беше написано от самия Сат Ок…и че е напуснал племето, че то още живее при тази планина, че е участвувал във Втората световна война при партизаните…Потърсете първото издание, ако не се лъжа ,,Библиотека за деца и юноши"…

Това беше първият любовен роман от този тип, който прочетох преди много години. Не е лоша книжката, а ако сте почитатели на жанра, сигурно е чудесна :)

Е, не беше толкова добра колкото очаквах!

Не, аз не съм от людете, които са все недоволни. Аз съм от людете, които знаят какво им харесва и какво не. Тази книга не ми хареса, стоя си на мнението отпреди и не виждам защо някой трябва да го приема лично.

Не мога да я прочета в оригинал, но не поради мързел, а защото руският не е от езиците, които владея.

Цитатът от Библията е неуместен.

Много съм впечатлен от романа. Подцених го, когато започнах да чета. Сега изпитвам истинска гордост, че България ражда гении като Йовков. Имам чувството, че преживях всички емоции на героите.

Горещо препоръчвам произведението.