Читателски коментари

Този роман има и втора част. Там става по-ясна връзката между сънят, легендата за пещерата и воина и реалните събития. Ще подскажа съвсем малко — главната героиня в романа ражда наистина в пещерата.

Устанонових, че написаното отговаря на моментното ми състояние. Книгата е добра и ще я прочета отново по-нататък, но не схванах сюрреалистичният момент. Някакви идеи?

Сладко!Готино!Чете се на един дъх!

Абе Пенчо, ти да не си вогон??

Лоис Макмастър е любимата ми авторка. Но тази книга е много под обичайното й ниво. Намоня евтин жълт роман и може би ни напомня, че и най-добрият автор може да греши — също както най-добрият космически адмирал :)

Спорът е напълно излишен, явно няма да можем да си уеднаквим понятията, говорим на различни езици. Все пак Ви моля, не ругайте онова, което не харесвате, възможно е традициите, в които сте се възпитавали, времето и т. н. просто да са Ви създали ценностна система, която да не може да възприеме новия начин на художествено изразяване (както са се нахвърлили традиционалистите и върху Пикасо, задето е открил кубизма — впрочем това е любимият ми художник, мога да Ви говоря с часове за него, стига да не сте от категорията хора, които казват: „Много хубаво е рисувал, преди да започне да се прави на идиот“, това, че го цитирате е положителен факт. Онези, които са го критикували, в края на краищата са се оказали смешни.)

Уверявам Ви, че това е поезия, и то добра поезия. И пак Ви моля, ако не я разбирате, просто да не я четете, четете онова, което разбирате. И да не я нападате по този начин, защото неволно ми идват на ум думите на класическия български поет Петко Рачов Славейков (имащи си и ритъм, и рима, и всичко, което Ви се харесва):

И нази бог да пази

от критикари

кат туй магари

Бъдете здрав.

Книгата си е като книга на Стивън Кинг — на високо ниво, кара те да четеш на един дъх и е пълна с неочаквани обрати.

Сега като погледнах, разбрах че преводът не е „официалният“, но е много добре направен. Ще се радвам да се правят преводи на книги, които издателствата по една или друга причина не желаят да издадат. Когато това е просто превод, изпреварил официалния, някак си стои като любителски и непрофесионален.

Зоро в американски вариант. Увлекателен роман и се чете лесно.Хареса ми.

Айде, още един, дето не се сеща за по-оригинален начин да изтъкне колко фин, начетен и елитарен е, та отваря дума за чалгата и я поставя като контрапункт на себе си — Стравински. Пенчо, Пенчооо, Пикасо преди да тръгне да прави кубизъм, е изучил и усвоил класическите похвати до съвършенство. А тая мома — Могилска — явно е решила да прескочи два-три етапа в развитието си и направо да се захване с елитарниченето. В резултат — стихотворенията на Трендафил Акациев са много по-добри от нейните.

Да, наистина книгата е добра.

Идеята в произведението е гениална.Като художествена литература също е добро!

Много потискащ роман. Само началото му беше хубаво. После пълно разочарование.

Оставам с впечатлението, че критиците на това стихотворение са прочели само още едно такова през живота си и то е било на Трендафил Акациев. Изумяващо невежество в началото на 21 век, просто нямам думи. А критиката изглежда вдъхновена от речите за литературата и изкуството на другаря Жданов — същите аргументи, същото интелектуално ниво. Най-почтено ви моля, не плюйте това, което не разбирате (или не искате да разбирате), много сериозно се излагате. Много, много сериозно.

Силно произведение! И разбира се, ще срещне съпротива от войнстващото невежество. Което и ве подозира, че на определена категория хора точно този начин на изразяване им стига „директно до сърцата“, а „любовните“ чиклити ги карат да повръщат. Няма как да очакваме почитатели на поп-фолка за разбират от музиката на Стравински, можем само учтиво да ги помолим да се въздържат от категорични мнения, само се излагат, без да подозират (като, например, наричат „нови“ поетични похвати от преди дадаизма). Ами сега, с интернета, има толкова достъпна информация, който иска да се образова и да се развива естетически — пречки няма, може да го прави. Освен ако предпочита да си стои на позициите на „простичкото“ и „разбираемо“ писане, с което се отличаваше сивия „лиричен“ поток от преди известно време сред мътната река на „социалистическия реализъм“. Искрено се радвам на свежите струи в съвремената българска поезия, затова харесвам нази авторка!

На мен романа ми хареса. Искаше ми се края да е по описателен, но като цяло съм доволна. На моменти доста се посмях. Имаше и тръпка.

А относно резюмето по точно би звучало така:

В живота на Спенсър Смит, авантюрист, изследовател и писател, бе имало немалко дръзки постъпки, но за такова нещо не бе и сънувал.

Ала молбата на Джена Макю, най-добрата приятелка на по-малката му сестра, поставя нови въпроси, на които трудно намира отговор. Да и направи дете? Дори да се съгласи, то това ще стане по неговия начин…

Изненадах се от това колко много положителни коментари е събрала тази книга. Признавам ,че има много забавни моменти, където съм се смяла на глас, но като цяло много досадна, твърде много диалог.

Аз също окуражих авторката. Зле, но може и по-зле.

А, не така! Пише, че е стихотворение, значи е стихотворение!

Интересно е за четене, макар че цялата информация и „достоверни факти“ да идват от „световния информационен масив“, т.е от глас, който шепне в ума на изпаднал в транс медиум.

За съжаление не всичко, което е от духовния свят, е добро, защото в него живеят мнозина същества, чията единствена и главна цел е не да ни просвети и издигне в „по-високо духовно състояние“, а ако биха могли да заблудят и искрено търсещите Истината хора. Вепечатляващите съвпадения и предсказания не са достоверен печат за истинност, а просто говорят за същество с по-голям капацитет на сили и способности от човека. Когато това същество е злонамерено, но „се преправя дори на светъл ангел“, като ти казва 99% истини и 1% опасна лъжа, вероятността човек да повярва на заблудите и да се оплете в лъжите на тези същества е огромна.

Интересна книга по темата е „СВЕТЛИНАТА, КОЯТО БЕШЕ ТЪМНИНА“ на Уорън Смит. Препоръчвам я горещо, за да види човек цялостната картина.

Тя е разказ от първо лице за преживяното на търсещ човек, какъвто е и авторът Ернст Мулдашев, но затънал надълбоко въпреки искреността и желанието си да търси доброто, :

http://ekipirane.com/books/christian books/S/svetlinata,%20koiato%20beshe%20tamnina/1.html

Много добро произведение, просто невероятно, много ми хареса!