Читателски коментари

Победителят е сам от Паулу Коелю

bam (25 октомври 2013 в 10:28), оценка: 6 от 6

Невероятна! Държи в напрежение, интригуваща книга!

Захарче от Лайза Клейпас

stynka (25 октомври 2013 в 10:15), оценка: 5 от 6

Прочетох книгата заради коментара направен за нея.Заслужаваше си ,наистина много ми хареса и ще прочета още нещо от тази авторка .

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта от Алън Пийз, Барбара Пийз

Stella_Star (25 октомври 2013 в 09:55), оценка: 4 от 6

Книгата е много забавна и по интересен начин поднесена. Има какво да научим от нея, но пък и потвърждава голяма част от реалния живот.

Здрач от Стефани Майър

M.М.С. (24 октомври 2013 в 22:37)

Аз също намирам поредицата „Здрач“ за страхотна!!!

Първата книга, която прочетох от Стефани Майър беше „Скитница“ и въпреки, че в началото вървеше някак тежко, още преди да се усетя, бях въвлечена в магията с която Майър изгражда героите си и разказва историята.

Когато излез поредицата „Здрач“ дори не се замислих и без да чета каквито и да е рецензии си я купих — просто имах усещането и очакването, че историята ще си заслужава!!! За мен се оказа така!

Изобщо не съм съгласна, че въпросните книги са тинейджърско четиво. Лично аз намирам дълбок смисъл и красота в цялата история.

Факт е, че мненията за тези книги са доста противоречиви… Лично аз вярвам, че всяка книга би могла да е прекрасна, стига да попадне в ръцете ни в подходящия момент. Смятам още, че определението като лоша книга е относително, субективно и е резултат от това какви знания, разбирания и ниво на интелигентност има всеки от нас. Всеки разбира нещата (в случоя четената книга) пречупени през собствената си призма — ъгъла от който гледа.

Къпиново вино от Джоан Харис

Анонимен (24 октомври 2013 в 21:56)

Малко книги чета за 1–2 дни. Бързо захвърлям някоя, ако не ме грабне още в началото. Но тази и струва времето. Дпира дъха и четеш, четеш…

Момичето, което обичаше Том Гордън от Стивън Кинг

bam (24 октомври 2013 в 21:10), оценка: 3 от 6

Четох я до половина и се отегчих, беше ми твърде „мудна“ и безинтересна! Очевидно не беше моя стил!

Диамантената династия от Сидни Шелдън

bam (24 октомври 2013 в 21:08), оценка: 6 от 6

Много добра! Препоръчвам я на всеки! Историята беше интересна от началото до самия край. На моменти имаше и комични нотки! Истински шедьовър!

Тела, родени за бикини от Мики Спилейн

bam (24 октомври 2013 в 21:07), оценка: 4 от 6

Интересна и вълнуваща!

Кой се страхува от мрака от Сидни Шелдън

bam (24 октомври 2013 в 21:06), оценка: 4 от 6

Беше ми интересна в началото, но колкото повече се разгръщаше сюжетът, толкова по-предвидима ставаше историята. Някак се размиваше, беше твърде предсказуема!

Размяната от Сандра Браун

bam (24 октомври 2013 в 21:04), оценка: 6 от 6

Интригуваща книга! Изчетох я на един дъх! Препоръчвам я горещо!

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

Derg (24 октомври 2013 в 19:39)

Зелазни е уникален, който не го е чел само е загубил! Завиждам на всеки, който за първи път ще започне да чете тази книга.

Мистър Кавендиш, предполагам от Джулия Куин

svr (24 октомври 2013 в 01:06), оценка: 4 от 6

Много жив диалог, вплетен с приятен хумор -това успя да задържи вниманието ми до края на книгата. Иначе историята не е впечатляваща, така както е поднесена.

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

спасов (23 октомври 2013 в 23:54)

Прочитайки catch22 в ранните 80@ промени целия ми мироглед life changing expirience

Лолита от Владимир Набоков

BtodaZ (23 октомври 2013 в 20:48)

Ако ставаше въпрос за млада или зряла, или каквато и да е друга, НО ЖЕНА, наистина стила на автора е добър и книгата щеше да е супер. Но не става въпрос за това. Ебати извращението е тая книга и всеки, който му е харесало да чете как героя души гащите и се дърви на 12 годишно момиче има сериозен проблем според мен.

Спи, бледа сестро от Джоан Харис

gabriella (23 октомври 2013 в 19:28), оценка: 4 от 6

Като цяло книгата е добра. Джоан Харис пише увлекателно и различно и умее да държи читателя заинтригуван. В този роман, обаче имаше твърде много(за моят вкус) мистика и магия. Прочетох я и не съжалявам, но няма да я наредя сред любимите ми книги.

Рекох й, че ми хареса… от Хуан Рамон Хименес

дулсинея (23 октомври 2013 в 17:45), оценка: 6 от 6

Не само Хименес, който е един от любимите ми поети, цялата средиземноморска поезия е изпълнена с трудно достижими шедьоври, като тези от Лорка, Павезе, Сеферис, Кавафис, Елитис, Жам… Не е ли крайно време да се издават компакт дискове с такива шедьоври като стиховете на Хименес. В момента мога да изброя малко имена на български актьори, които могат да четат грамотно поезия. И тя, поезията като другите гениални творения в изкуството, преди всичко трябва да се научим да вдишваме.Т.е. от детска възраст да присъстват в живота ни. Въздействието на голямото изкуство е на подсъзнателно ниво, обсебва, омагьосва… Така въздейства при първа среща. И за това може да помогне грамотното четене на поезия от актьори. Колко са ощетени съвременните млади хора и в какво невежество живеят, те нямат представа какво щастие и опиянение носи класическата музика, живописта, поезията! И колко просто казана истина, и колко тъжно, и красиво!

Съвсем обикновена читателка, пенсионерка

Босоногите деца от Христо Смирненски

Фатима Родригез (23 октомври 2013 в 17:44), оценка: 6 от 6

Голям автор, написал истински, смислени и невероятни творби

Голото слънце от Айзък Азимов

Валентин Маринов (23 октомври 2013 в 10:52)

Книгата е класика. Въпреки, че е част от поредица, има самостоятелна стойност на високо ниво. В нея се описват морални и чисто човешки проблеми, в които макар и в измислен свят съвременните хора могат да видят себе си. Показана е среща на две противоположни култури. И в този фантастичен, нереален свят автора умело ни води в плетеницата на обикновени човешки взаимоотношения.

Дори и самостоятелни, четирите книги са тематично свързани. Но определено „Голото слънце“ е най-завладяващата и оставяща трайна следа. Книгата разглежда множество морални и философски въпроси, което е научен принос на автора.

Прокрадвайки се още от първата книга, и формулиран в последната, получаваме още един закон на роботиката — „Нулевия“. Докато първите три закона плюс четвъртия, формулиран от Любен Дилов-баща, имат научна стойност, то „нулевия“ е по-скоро с художествена цел.

Чаровникът, който я укроти от Джоана Линдзи

katrin carrera (23 октомври 2013 в 09:41), оценка: 6 от 6

По мое скромно мнение, книгата може да бъде определена като увлекателна история в незабравимия стил на Джоана Линдзи. Историята е с интригуващо начало, интересен сюжет и много добре обмислен и написан финал. Всеки ценител на добрия любовен роман би бил искренно доволен, че е отделил от времето си за да прочете това блестящо произведение.

Вълшебната шейна от Константин Константинов

Петрова (23 октомври 2013 в 01:08)

Много хубава и поучителна приказка въпреки тъжния и край.