На края? от Иванка Могилска
Стиховете са на Ярослав Връхлицки, ако някой се интересува и вече не е писано за това. За първи път ги срещнах някъде 1977–78 год., допадат ми.
Монахът, който продаде своето ферари от Робин Шарма
Страхотна книга!Променя те към добро,променя песимистичното мислене ! Благодаря на Робин Шарма !
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
старогръцките класици
Червено и черно от Стендал
Авторът развива историята около психологическите преживявания и терзания на главния герой Жулиен и проследява стремежът му към социално израстване. Аз не успях да почувствам героя близък, душевната му борба със самия себе си ми дойде в повече и на моменти се усещаше изкуствено засилване на този вътрешен конфликт. За мен ценното в книгата беше изводът, че понякога си поставяме високи цели и сме заслепени докато не ги постигнем. В един момент обаче, когато си на върха осъзнаваш, че по пътя до там си загубил истински важните неща.
Къпиново вино от Джоан Харис
Не знаех, че мога да прочета нещо толкова земно, истинско и вълнуващо, след "Вино от глунарчета " на Рей Бредбъри. Тази книга носи унание на пръст, билки и на много несбъднати мечти. Невероятна книга!!!
Спомни си кога от Джудит Макнот
Малко дългичка ми се видя,а края претупан,но иначе става!Сигурно ако се беше разделил,поне два-три романа щяха да се напишат от него!А и връзката им не беше описана по-подробно,как изведнъж от споразумението и стигнаха до голямата лбов!?Но истината е че за един ден го прочетох!
Метеоритът от Дан Браун
Това ми е първата прочетена книга на Дан Браун и смело мога да кажа, че е доста интересна. Има какво да се научи от нея като терминология. Определено има и неочаквани обрати. Препоръчвам !
Pencho,Приветствам младите поети и им пожелавам всичкия успех на оценения талант! Това все пак не значи, че трябва да харесвам всичко, което са написали…Разбира се, ти спокойно можеш да й се възхищаваш на И Могилска. Но понеже влагаш много емоция при защитата й, дори си позволяваш да обижадаш несъгласните с теб, ще ти предложа нещо кратко и /за твой ужас!/ ясно написано:
За мъничко любов избродил бих света.
Бих крачил бос, без шапка в утрин синя.
Бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта.
Бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
Бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец протегнал длан за милостиня.
Пиша ти не за друго, а за да видя как ще ме определиш „критикар“ без вкус,любител на поезията обичащ елегантният изказ, или неразбиращ Пикасо лузър…/той пък какво общо има с поезията?/. А това е един поет случайно хрумнал ми…
Прочее кой е автора на написаните от мен стихове? Поздрави.
Вълшебства от Джудит Макнот
Чиста излагация, Ники заслужаваше вълнуваща
любов като на Уитни………….Жалко;
Нежната измамница от Дженифър Блейк
За първи път моето мнение не съвпадна със всеобщото. книгата не ми допадна
Тайната принцеса от Джоана Линдзи
Голям шматок е главният герой , въобще не заслужава Таня,
въпреки че е крал. Като цяло книгата не е лоша.
Сънят от Джейн Ан Кренц
Този роман има и втора част. Там става по-ясна връзката между сънят, легендата за пещерата и воина и реалните събития. Ще подскажа съвсем малко — главната героиня в романа ражда наистина в пещерата.
Устанонових, че написаното отговаря на моментното ми състояние. Книгата е добра и ще я прочета отново по-нататък, но не схванах сюрреалистичният момент. Някакви идеи?
Джералдин от Агата Фърбрингър
Сладко!Готино!Чете се на един дъх!
Абе Пенчо, ти да не си вогон??
Подаръци за зимния празник от Лоис Макмастър Бюджолд
Лоис Макмастър е любимата ми авторка. Но тази книга е много под обичайното й ниво. Намоня евтин жълт роман и може би ни напомня, че и най-добрият автор може да греши — също както най-добрият космически адмирал :)
Спорът е напълно излишен, явно няма да можем да си уеднаквим понятията, говорим на различни езици. Все пак Ви моля, не ругайте онова, което не харесвате, възможно е традициите, в които сте се възпитавали, времето и т. н. просто да са Ви създали ценностна система, която да не може да възприеме новия начин на художествено изразяване (както са се нахвърлили традиционалистите и върху Пикасо, задето е открил кубизма — впрочем това е любимият ми художник, мога да Ви говоря с часове за него, стига да не сте от категорията хора, които казват: „Много хубаво е рисувал, преди да започне да се прави на идиот“, това, че го цитирате е положителен факт. Онези, които са го критикували, в края на краищата са се оказали смешни.)
Уверявам Ви, че това е поезия, и то добра поезия. И пак Ви моля, ако не я разбирате, просто да не я четете, четете онова, което разбирате. И да не я нападате по този начин, защото неволно ми идват на ум думите на класическия български поет Петко Рачов Славейков (имащи си и ритъм, и рима, и всичко, което Ви се харесва):
И нази бог да пази
от критикари
кат туй магари
Бъдете здрав.
11/22/63 от Стивън Кинг
Книгата си е като книга на Стивън Кинг — на високо ниво, кара те да четеш на един дъх и е пълна с неочаквани обрати.
Сега като погледнах, разбрах че преводът не е „официалният“, но е много добре направен. Ще се радвам да се правят преводи на книги, които издателствата по една или друга причина не желаят да издадат. Когато това е просто превод, изпреварил официалния, някак си стои като любителски и непрофесионален.
Синьото острие от Линда Джоунс
Зоро в американски вариант. Увлекателен роман и се чете лесно.Хареса ми.
Айде, още един, дето не се сеща за по-оригинален начин да изтъкне колко фин, начетен и елитарен е, та отваря дума за чалгата и я поставя като контрапункт на себе си — Стравински. Пенчо, Пенчооо, Пикасо преди да тръгне да прави кубизъм, е изучил и усвоил класическите похвати до съвършенство. А тая мома — Могилска — явно е решила да прескочи два-три етапа в развитието си и направо да се захване с елитарниченето. В резултат — стихотворенията на Трендафил Акациев са много по-добри от нейните.
Читателски коментари