Читателски коментари

На края? от Иванка Могилска

Еmibel (27 октомври 2013 в 09:35)

Стиховете са на Ярослав Връхлицки, ако някой се интересува и вече не е писано за това. За първи път ги срещнах някъде 1977–78 год., допадат ми.

Монахът, който продаде своето ферари от Робин Шарма

Христова (27 октомври 2013 в 01:08)

Страхотна книга!Променя те към добро,променя песимистичното мислене ! Благодаря на Робин Шарма !

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

д. (27 октомври 2013 в 01:01)

старогръцките класици

Червено и черно от Стендал

Светозар (27 октомври 2013 в 00:41)

Авторът развива историята около психологическите преживявания и терзания на главния герой Жулиен и проследява стремежът му към социално израстване. Аз не успях да почувствам героя близък, душевната му борба със самия себе си ми дойде в повече и на моменти се усещаше изкуствено засилване на този вътрешен конфликт. За мен ценното в книгата беше изводът, че понякога си поставяме високи цели и сме заслепени докато не ги постигнем. В един момент обаче, когато си на върха осъзнаваш, че по пътя до там си загубил истински важните неща.

Къпиново вино от Джоан Харис

Глориел (27 октомври 2013 в 00:34)

Не знаех, че мога да прочета нещо толкова земно, истинско и вълнуващо, след "Вино от глунарчета " на Рей Бредбъри. Тази книга носи унание на пръст, билки и на много несбъднати мечти. Невероятна книга!!!

Спомни си кога от Джудит Макнот

abby771 (26 октомври 2013 в 22:46), оценка: 4 от 6

Малко дългичка ми се видя,а края претупан,но иначе става!Сигурно ако се беше разделил,поне два-три романа щяха да се напишат от него!А и връзката им не беше описана по-подробно,как изведнъж от споразумението и стигнаха до голямата лбов!?Но истината е че за един ден го прочетох!

Метеоритът от Дан Браун

Евгени (26 октомври 2013 в 20:30)

Това ми е първата прочетена книга на Дан Браун и смело мога да кажа, че е доста интересна. Има какво да се научи от нея като терминология. Определено има и неочаквани обрати. Препоръчвам !

На края? от Иванка Могилска

КАРА (26 октомври 2013 в 20:17)

Pencho,Приветствам младите поети и им пожелавам всичкия успех на оценения талант! Това все пак не значи, че трябва да харесвам всичко, което са написали…Разбира се, ти спокойно можеш да й се възхищаваш на И Могилска. Но понеже влагаш много емоция при защитата й, дори си позволяваш да обижадаш несъгласните с теб, ще ти предложа нещо кратко и /за твой ужас!/ ясно написано:

За мъничко любов избродил бих света.

Бих крачил бос, без шапка в утрин синя.

Бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта.

Бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.

Бих крачил сякаш по роса в пустиня.

За мъничко любов избродил бих света

като слепец протегнал длан за милостиня.

Пиша ти не за друго, а за да видя как ще ме определиш „критикар“ без вкус,любител на поезията обичащ елегантният изказ, или неразбиращ Пикасо лузър…/той пък какво общо има с поезията?/. А това е един поет случайно хрумнал ми…

Прочее кой е автора на написаните от мен стихове? Поздрави.

Вълшебства от Джудит Макнот

hadoy (26 октомври 2013 в 17:45), оценка: 5 от 6

Чиста излагация, Ники заслужаваше вълнуваща

любов като на Уитни………….Жалко;

Нежната измамница от Дженифър Блейк

svr (26 октомври 2013 в 16:37), оценка: 4 от 6

За първи път моето мнение не съвпадна със всеобщото. книгата не ми допадна

Тайната принцеса от Джоана Линдзи

hadoy (26 октомври 2013 в 16:24), оценка: 6 от 6

Голям шматок е главният герой , въобще не заслужава Таня,

въпреки че е крал. Като цяло книгата не е лоша.

Сънят от Джейн Ан Кренц

analizator3 (26 октомври 2013 в 15:00)

Този роман има и втора част. Там става по-ясна връзката между сънят, легендата за пещерата и воина и реалните събития. Ще подскажа съвсем малко — главната героиня в романа ражда наистина в пещерата.

Сънят от Джейн Ан Кренц

ducasse (26 октомври 2013 в 01:29)

Устанонових, че написаното отговаря на моментното ми състояние. Книгата е добра и ще я прочета отново по-нататък, но не схванах сюрреалистичният момент. Някакви идеи?

Джералдин от Агата Фърбрингър

abby771 (26 октомври 2013 в 00:43), оценка: 5 от 6

Сладко!Готино!Чете се на един дъх!

На края? от Иванка Могилска

notman (26 октомври 2013 в 00:30), оценка: 2 от 6

Абе Пенчо, ти да не си вогон??

Подаръци за зимния празник от Лоис Макмастър Бюджолд

Gabriell (26 октомври 2013 в 00:28)

Лоис Макмастър е любимата ми авторка. Но тази книга е много под обичайното й ниво. Намоня евтин жълт роман и може би ни напомня, че и най-добрият автор може да греши — също както най-добрият космически адмирал :)

На края? от Иванка Могилска

pencho (25 октомври 2013 в 23:59)

Спорът е напълно излишен, явно няма да можем да си уеднаквим понятията, говорим на различни езици. Все пак Ви моля, не ругайте онова, което не харесвате, възможно е традициите, в които сте се възпитавали, времето и т. н. просто да са Ви създали ценностна система, която да не може да възприеме новия начин на художествено изразяване (както са се нахвърлили традиционалистите и върху Пикасо, задето е открил кубизма — впрочем това е любимият ми художник, мога да Ви говоря с часове за него, стига да не сте от категорията хора, които казват: „Много хубаво е рисувал, преди да започне да се прави на идиот“, това, че го цитирате е положителен факт. Онези, които са го критикували, в края на краищата са се оказали смешни.)

Уверявам Ви, че това е поезия, и то добра поезия. И пак Ви моля, ако не я разбирате, просто да не я четете, четете онова, което разбирате. И да не я нападате по този начин, защото неволно ми идват на ум думите на класическия български поет Петко Рачов Славейков (имащи си и ритъм, и рима, и всичко, което Ви се харесва):

И нази бог да пази

от критикари

кат туй магари

Бъдете здрав.

11/22/63 от Стивън Кинг

Neilor (25 октомври 2013 в 23:55), оценка: 5 от 6

Книгата си е като книга на Стивън Кинг — на високо ниво, кара те да четеш на един дъх и е пълна с неочаквани обрати.

Сега като погледнах, разбрах че преводът не е „официалният“, но е много добре направен. Ще се радвам да се правят преводи на книги, които издателствата по една или друга причина не желаят да издадат. Когато това е просто превод, изпреварил официалния, някак си стои като любителски и непрофесионален.

Синьото острие от Линда Джоунс

СтефкаКостова (25 октомври 2013 в 23:15), оценка: 6 от 6

Зоро в американски вариант. Увлекателен роман и се чете лесно.Хареса ми.

На края? от Иванка Могилска

notman (25 октомври 2013 в 20:31), оценка: 2 от 6

Айде, още един, дето не се сеща за по-оригинален начин да изтъкне колко фин, начетен и елитарен е, та отваря дума за чалгата и я поставя като контрапункт на себе си — Стравински. Пенчо, Пенчооо, Пикасо преди да тръгне да прави кубизъм, е изучил и усвоил класическите похвати до съвършенство. А тая мома — Могилска — явно е решила да прескочи два-три етапа в развитието си и направо да се захване с елитарниченето. В резултат — стихотворенията на Трендафил Акациев са много по-добри от нейните.