Фарс или никога вече самота от Кърт Вонегът
Струва си да бъде прочетена. Завъртяна. Особен език. Вонегът. Давайте смело.
Забавна Библия от Лео Таксил
Не е така. Не е жалък и бездуховен. Години по-късно публично се е отрекъл от творбите си и е влязъл в лоното на католицизма. Това показва, че все пак е бил мислещ човек… за разлика от читателите си (и аз генерализирам като колегата над мен, който всички китайци ги сложи в един кюп).
Силмарилион от Джон Р. Р. Толкин
Една от най-любимите ми книги. Толкин разказва с огромен размах и създава епичен свят, който се конкурира с дълбочината и магията на древногръцката митология.
Ухажването на века от Джоана Линдзи
Книгата не е по-лоша от другите.
Сюжетът не следва клишето „първо се намразват; после се наебават“.
Магьосник от Реймънд Фийст
Сагата е невероятна.Сякаш героите на Мидкемия са част от семейството ми…Който има колебания-това е най-страхотното фентъзи,което съм чела досега.
Имам само една молба.Хронологията на сагата не е според годините на писане от Фийст.Така се обърках,че сега съм започнала 3 части да чета наведнъж,докато разбера.Досега,което съм чела е:"Магьосник","Сребротрън","Мрак над Сетанон".След това са вмъкнати,ако желаете да четете,"Легенди за Войната на разлома’,като има една част за лорд Боррик,преди да почине към края на войната с цураните;една част за Джими Ръчицата започваща от момента на бягството на Арута и Анита;и още една част за герой,който не ми е познат.Това може да се чете като пояснение,но не е задължително.След това е „Крондор“-9 год.след войната в Сетанон.После са „Синовете на Крондор“-в две части-за порасналите синове на Арута и Анита;и втора част сина им Николас.Мисля,че следват"Войната на студенокръвните",не знам.Там действието се развива 30 год.след Сетанон.После вече ,ако има кой да помогне…По възможност някой админ ,ако може да ги подреди по хронология,за да не се объркват читателите на тази завладяваща сага.
Да си почитател на библията,не значи непременно че си духовен!Горките китайци,те не са я и чели даже…
Наистина е „забавно“ да видиш жалкото настървение срещу Бог, на един жалък и бездуховен човек.
Целувки в дъжда от Деби Макомбър
Честно казано, прочетох книжката заради разнородните коментари и защото исках сама да си направя преценката. За съжаление, обаче, историята ми се видя малко плоска, а действията на главната героиня на доста места — алогични. Не бих я препрочела отново, както правя с други арлекини. Не бих и определила книгата като боза или отврат, но си е доста слабичка, дори и за жанра.
Победителят е сам от Паулу Коелю
цъкаш на автора и като излязат книгите му наредени като задържиш курсора върху някоя и вдясно излизат опциите за сваляне.На теб ти трябва epub за kindle.
Боже, помагам на хората да четат Коелю — тцък, тцък, тцък…
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
е след тези статистически данни, няма как да не си променя мнението за книгата.
На края? от Иванка Могилска
Прочетох стихотворението „На края?“. Авторката пише оригинално, но според мен е нито добро, нито лошо.
Благодаря:) За протокола: с удоволствие слушам Моцарт, но любимец ми е Вагнер. Кинг и Бредбъри ги обожавам. Разбирам позицията Ви много добре, точно така смятам и аз, че трябва да се постъпва: ако нещо ти харесва — похвали, ако не ти харесва — отмини. Ругатните не са опция. Не съм убедена дали разбирам докрай стиховете на Могилска, но ми носят известна естетическа наслада. Напълно споделям казаното от Вас за декларативно звучащите стихове. Поздрави!
„Бредбъри“, разбира се, клавиатурата ми изигра номер… :)
Няма проблем, слушайте Моцарт. Или Верди. Или Моцарт. Важното е, че казвате: „не харесвам Стравински“, уважавам точно такава позиция, не казвате: "оценка „отвратително“ за Стравински и не обявявате тези, които го харесват за глупаци или, как беше… „вогони“(наложи се да погледна за значението на тази дума, иначе фантастиката и ужасите не са моята литература (е, има и изключения — Бредръли, Стругацки, Вонегът и т. н.). Но няма да започна да ругая почитателите на Кинг или Адамс, те са автори, които уважавам, макар да не са ми любими, остро реагирам единствено на невъздържана и обиждаща критика, често основана на невежеството на критикуващия. Когато нещо на мен лично не би хареса, опитвам се да го разбера, може би има нещо, за което си струва да бъде прочетено, ако не — просто го оставям и не тръгвам да крещя „колко е отвратително“. Съвсем наскоро ми попадна новокачена книжка със стихотворения, в която, по мое мнение, нямаше нито един грам поезия. Е и какво? Отминах я, нито заглавието, нито автора ще спомена, може пък на някого точно това да му се харесва. Та за това става дума де. Благодаря за въпроса. :)
Да убиеш дете от Стиг Дагерман
Страхотен разказ, доказващ, че и хубавите и лошите неща се случват за един миг и преобръщат целия ти живот.
Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни
Много ми хареса,започвам и другата му книга.Никога не съм се замисляла за бежанците,за потърпевшите от войната.Отлично поднесена история и красива но тъжна картина на живота.
Игрите на глада от Сюзан Колинс
Напротив, доста добре схванах за какво иде реч в книгата. Смилане на малки хапки на „1984“, „Дългата разходка“ и „Бягащият човек“, така че да могат 16-годишните пуберки да схванат за какво иде реч.
Пак повтарям, нелоша книга, написана за МИСЛЕЩИ тийнейджъри, но да се говори за някакъв нечуван феномен е нелепо.
Относно това, какво чета — последното беше „Децата на Арбат“. Надявам се тази информация да Ви удовлетворява.
pencho, може ли един въпрос? Не понасям чалга. Не харесвам и Стравински. Ама хич. Къде да се дяна тогава? Съществувам ли?
Петя и Анонимка, май не сте разбрали много добре за какво иде реч в книгата, а ? Направо не мога да повярвам колко слепи хора има.. И кое е предвидимо ? Споделете, моля ! И още един въпрос — какво четете ? Чиклит ? Няма да се учудя.
Лорд Безупречност от Лорета Чейс
Изключително забавна и увлекателна книга, много ме нарадва, горещо препоръчвам:)
Читателски коментари