С ръка на сърцето мога да заявя, че Толкин е Велик! Книгата е прекрасна и които има търпение и най-вече желание, ще я обикне.
Фантазията и умението с което е написана тази книга са просто невероятни.
Препоръчвам тази книга на всеки
Питър Джаксън можеше да филмира отделни истории от „Силмарилиона“, които са много яки и са идеални за филм:Феанор и Силмарилите, Берен и Лутиен, Турин Турамбар, падането на Моргот, възходът на Саурон. Жалко че сигурно няма да стане никога…
Нямам нищо против „Хобитът“, но тя си е по-детска, и мен лично не ме кефи толкова, колкото „Властелина…“ и „Силмарилиона“.
Той може и да ги филмира, но няма авторските права. Наследниците на Толкин ги притежават и не можаха да се разберат за парите. Хобита и властелина са издадени и продадени приживе от Дж РР и правата не са на наследниците и за т’ва ги разпъват като локуми.
Една от най-любимите ми книги. Толкин разказва с огромен размах и създава епичен свят, който се конкурира с дълбочината и магията на древногръцката митология.
Необятността и страхотният фентъзи чар на тази книга са несъизмерими. Разбира се, препоръчвам я на всеки фен на Толкин, който е чел неговата най-известна творба-„Властелинът на пръстените“. След един внимателен прочит на „Силмарилион“ много неща се изясняват за това как се е стигнало до събитията във Властелина.
Преди петнадесет-двадесет бяха направили чудесна анимация по Силмариона, и на вече по Децата на Хурин. Не знам как са се разбрали за авторските права.
Хобитът е наистина детска, в стил „Мечо пух“, единственото което научаваме от нея е предисторията на джуджетата от Морията, съюзът на разделените народи (създаденот Гандалф), и историята на камъка Аркен, която е нещо като идейна основа за легендата за Силмарилите. И разбира се — появата на Пръстена.
Иначе всичко друго — Беор, Мраколес, Дракона — е направено по-скоро като детска приказка, с преодоляване на препятствия и добиране до щястливия финал.
Прекрасна книга, има много интересни истории и не мога да реша коя ми харесва най-много… Така ме завлвадяха, че почти не можах да оставя книгата. Това, като всички произведения на Толкин, беше с една дума вълшебно.
А за коментара на Azzario — според мен Толкин е надминал гръцката митология — по-увлекателно е и бащите не си ядат децата, нито спят с разни жени. Но всеки с мнението си…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.