• 1. нт (18 февруари 2012 в 02:48)

    Прочетох „Милиард години до свършека на света“ след препоръка от приятел.

    Преживяването беше мъчително и тягостно. Идея все пак някаква зад произведението май има, но текстът, макар и приятно написан, е така отчайващо разтеглен и насилен, че много пъти прескачах по половин или дори цяла страница с надеждата да се избавя по-скоро.

    Далеч съм от мисълта, че мнението ми е универсално.

    Със сигурност ще има читатели, на които повестта да допадне — вероятно любителите на Стругацки и Лем ще са между тях.

  • 2. Димитър Иванов (12 май 2012 в 22:50)

    Сложно е. Братя Стругацки не са за забавление. И не са за екс. Много добри са именно с различната си гледна точка и интерпретацията си върху нея. Пак повтарям — не са за забавление, а за мислене.

  • 3. EvaBook (24 май 2012 в 05:24), оценка: 6 от 6

    Коментара ми е и отговор на 1.

    Оценка 6 за този малък шедьовър!

    Съгласна съм с 2., че Стругацки не са за екс, те трябва да се пият с наслада глътка по глътка като отлежал коняк!

    Невероятната фантастична идея (която е и скрита сатира на репресивния тоталитарен режим), абсолютно гадкия изказ, плавното преминаване на действието от събите към събитие, без читателя изобщо да се усети прекъсван…тази новела (или по-скоро дълъг разказ) се чете на един дъх!

    Жалко само, че на върха накрая стоически остава само…един! (ма то така и в живота е)…

  • 4. render1967 (1 май 2014 в 13:01), оценка: 6 от 6

    Невероятно красива повест, прекрасно произведение — една дълга мъдра притча за личния избор, който всеки човек прави; изборът, който ни се налага да правим непрекъснато в живота. Дали ще имаме силата да следваме и отстояваме мечтите си или конформизмът ще надделее и ще се превърнем в един от многото средностатистически полууспели полудоволни (макар и неудовлетворени от себе си) еднообразни индивиди, част от общия организъм на обществото. Повестта е насочена изцяло към нас, читателите, опитвайки се да ни въведе в диалог с нашето вътрешно „аз“.

  • 5. петър (31 август 2016 в 21:32)

    Един от най-добрите романи на Стругацки според мен, въпреки че далеч не е от най-известните. Също така освен смислена, е и лесно смилаема за стандартите на авторите. А причините за недоизказаност в много техни творби са във мястото и времето — неща, които днес някои младежи не могат да си представят.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.