Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Avenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954–585–495–2

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 2003

История

  1. — Добавяне

Епилог
Верността

Кевин Макбрайд мина по коридора и влезе в служебната тоалетна. Чувстваше се изчерпан — дните на пътуване, тревоги и безсъние го бяха изтощили.

Втренчи се в умореното лице в огледалото пред умивалниците и се зачуди какво означават последните думи на Девъроу. Дали беше имало шанс проект „Скитник“ да успее? Щеше ли да се хване в клопката саудитският супертерорист? Щяха ли да се появят в Пешавар неговите помощници? Щяха ли да се обадят по телефона, за да бъдат подслушани от АНС?

Вече бе късно. Жилич нямаше да замине никъде, освен за някое американско съдилище и оттам — в затвор със строг тъмничен режим. Стореното — сторено.

Той няколко пъти наплиска лицето си и отново погледна мъжа в огледалото. Петдесет и шест годишен, с трийсет години трудов стаж — в края на декември трябваше да се пенсионира.

През пролетта с Моли щяха направят нещо, което отдавна й обещаваше. Децата им бяха завършили колеж и преследваха собствените си кариери. Искаше му се дъщеря му и нейният мъж да му дадат внук, когото да може да глези. Докато чакаха, щяха да купят голямата каравана, която бе обещал на жена си, и щяха да отидат на екскурзия в Скалистите планини. Знаеше, че има среща с пъстървата в Монтана.

От една от кабинките излезе много по-млад, неотдавна назначен агент и започна да си мие ръцете през две мивки от него. От групата. Двамата си кимнаха и се усмихнаха. Макбрайд взе хартиени кърпи и си избърса лицето.

— Кевин — повика го младокът.

— Да.

— Може ли да те питам нещо?

— Естествено.

— Въпросът е личен.

— Тогава може да не ти отговоря.

— За татуировката на лявата ти ръка. Ухиленият плъх със смъкнати гащи. Какво означава?

Макбрайд продължаваше да гледа в огледалото, но сякаш видя двама млади войници, пияни до козирката, заливащи се от смях в топлата сайгонска нощ, съскаща бяла петромаксова лампа и един китайски татуировчик. Двама млади американци, които щяха да се разделят, ала щяха да останат свързани с нещо, неподвластно на времето. Видя и една тънка папка отпреди няколко седмици, в която се споменаваше за татуировка на ухилен плъх на лявата предлакътница. И чу заповедта да намери този човек и да организира убийството му.

Той отново сложи часовника на китката си и смъкна ръкава си. Погледна датника. 10 септември 2001 година.

— Това е дълга история, синко — отвърна Язовеца, — и се случи много отдавна и много далече.

Край
Читателите на „Отмъстителят“ са прочели и: